Върховен касационен съд, I т. о., определение по ч. т. д. № 1509/2021 г., стр. 5/5

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 60402София, 17.11.2021 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1509 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК по частна касационна жалба на ответника „П. Битсианис – М. Е. П. Е“ срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд.

Ищецът „К. Д“ ООД оспорва жалбата.

В първоинстанционното производство ищецът е предявил срещу жалбоподателя искове за заплащане на неплатени възнаграждения по договори за изработване (с материали и по модел на жалбоподателя) на облекло.

По направено от ответника възражение с определение от 27.10.2020 г. първоинстанционният съд е постановил, че не е международно компетентен да разгледа спора, като е приел, че включената в съдържанието на договора (предвид липсата на спор между страните в това отношение) клауза „EXW“ определя само начина на изпращане на стоките от ищеца към ответника и отговорността за свързаните с това разходи и рискове, но не позволява да се определи мястото на доставка и на изпълнение, поради което за такова следва да бъде прието мястото, където ответникът придобива право на ефективно разпореждане в крайното местоназначение.

За да отмени по жалба на ищеца първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че предявените искове, като основани на договор за изработка, т. е. услуга, съгласно чл. 7, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент № 1215/2012, следва да бъдат предявени по мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

По-нататък въззивният съд, като се е позовал на правилото на чл. 4, т. 1, б. „б“...