Върховен касационен съд, I т. о., определение по ч. т. д. № 1509/2021 г., стр. 5/5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 60402София, 17.11.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1509 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК по частна касационна жалба на ответника „П. Битсианис – Монопросопи Етерия Периоризмеризменис Евтенис“ срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд.
Ищецът „Контекс Дружба“ ООД оспорва жалбата.
В първоинстанционното производство ищецът е предявил срещу жалбоподателя искове за заплащане на неплатени възнаграждения по договори за изработване (с материали и по модел на жалбоподателя) на облекло.
По направено от ответника възражение с определение от 27.10.2020 г. първоинстанционният съд е постановил, че не е международно компетентен да разгледа спора, като е приел, че включената в съдържанието на договора (предвид липсата на спор между страните в това отношение) клауза „EXW“ определя само начина на изпращане на стоките от ищеца към ответника и отговорността за свързаните с това разходи и рискове, но не позволява да се определи мястото на доставка и на изпълнение, поради което за такова следва да бъде прието мястото, където ответникът придобива право на ефективно разпореждане в крайното местоназначение.
За да отмени по жалба на ищеца първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че предявените искове, като основани на договор за изработка, т. е. услуга, съгласно чл. 7, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент № 1215/2012, следва да бъдат предявени по мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.
По-нататък въззивният съд, като се е позовал на правилото на чл. 4, т. 1, б. „б“ от Регламент № 593/2008, е приел, че към правоотношението между страните е приложимо българското материално право,...