Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] срещу решение № 6619/30.10.2015г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 12402 по описа за 2014 г., с което е отхвърлено искането му за допълване на постановеното по същото дело решение № 5249/22.07.2015 г. Инвокирането от касатора оплаквания са за неправилност на решението заради противоречие със съществени процесуални правила. Доводите му са за непълно решаване от съда на правния спор с първоначалното решение, доколкото след прогласяване с него на нищожността на РА е дължал да разпореди изпращане на преписката на компетентния орган – директора на компетентната по чл. 8 ДОПК ТД на НАП, та последният да определи орган по приходите, който да възложи ревизията. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първостепенния съд за постановяване на допълнително решение, съобразено с правилото на чл. 173, ал. 2 АПК.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв.. П, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С решение № 5249/22.07.2015 г. на АССГ по адм. д. № 12402/2014 г. е прогласена нищожността на ревизионен акт № 2151306653/06.03.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място]. Отказът с решение № 6619/30.10.2015 г. по същото дело да се допълни порвоинстанционното решение с разпореждане за изпращане на преписката на компетентния орган по приходите е обоснован с ограничената от разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ДОПК компетентност на административния съд и изключеното от наличието на нарочна...