Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби.
Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ Б. при ЦУ на НАП обжалва решение №1802/30.11.2015г., постановено по адм. Дело №1527/2014г. по описа на Административен съд /АС/ Б. в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ №021302777/13.03.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с решение №174/16.06.2014г. на директора на дирекция „ОДОП“ Б. при ЦУ на НАП, в частта относно са отменени установени задължения по ДДС за м. юни и юли 2009г., както и в частта за присъдените разноски. Релевира оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на жалбата срещу РА в същите части. Претендира разноски. Оспорва основателността на касационната жалба на П. И. И..
П. И. И. от [населено място] обжалва решение №1802/30.11.2015г., постановено по адм. Дело №1527/2014г. по описа на АС Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА №021302777/13.03.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., относно определени задължения по ЗДДФЛ за 2009г. и 2010г. и по ЗДДС за 09.2009г., м. 05.2010г. и м. 11.2010г. Навежда доводи за нищожност на ревизионния акт в неговата цялост и претендира отмяната му. Счита, че решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е материално незаконосъобразно – касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на решението на АС Бургас и прогласяване нищожността на ревизионния акт или евентуално отмяна на ревизионния акт в частта, в която жалбата е отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Оспорва основателността на касационната жалба подадена от Директора на Д“ОДОП“ Б. при ЦУ на НАП.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими.
Главният касационен довод на касатора е за незаконосъобразност на обжалваното решение предвид нищожност на ревизионния акт, която не е била съобразена от първоинстанционния съд. Спорът относно валидността на административния акт е преюдициален и следва да предхожда проверката за законосъобразност на акта при разглеждането му по същество.
Въз основа на събраните писмени доказателства, първоинстанционният съд е извършил проверка на фактите и обстоятелства във връзка с процедурата по издаване на РА, както и във връзка с компетентността на приходните органи, възложили и извършили ревизията и на тези, издали ревизионния акт. АС Бургас е мотивирал извод, че процедурата е спазена, при издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, издателите на РА са действали при наличие на компетентност за това.
Този извод на съда е необоснован и незаконосъобразен при следните съображения:
Видно е от събраните по делото доказателства, че обжалваният пред АС Бургас РА №021302777/13.03.2014г.. е издаден от Г. Д. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Мима И. Б. на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. Издаването на РА е извършено според уредбата за това, дадена в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в ред ДВ бр. 82/2012г. и в сила от 01.01.2013г., а именно че РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, както е процедирано в процесния случай. Установено безспорно е също, че ревизията спрямо П. И. И. е започнала през 2012г. със ЗВР №1200496/22.03.2012г. на началник сектор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Б., връчена на 04.04.2012г., с обхват на задълженията на РЛ П. И. по чл. 42-49 ЗДДФЛ за 2009г. и 2010г. и по ЗДДС – чл. 102 - за период 15.06.2009г-04.03.2012г. Ревизионното производство е спирано със заповед от 11.07.2012г. и е възобновено със заповед от 22.11.2013г., след което е отново е издадена ЗВР от 22.11.2013г. със същия предмет и обхват на проверка. Изводът е, че ревизионното производство е започнало със ЗВР от 2012г. и независимо от спирането, същото ревизионно производство е приключило с издаването на обжалвания пред АС Бургас ревизионен акт №021302777/13.03.2014г.
При така установените факти и обстоятелства съдът неправилно е приел, че приложимият процесуален ред за издаване на ревизионния акт е по чл. 119 ДОПК в редакцията му след 01.01.2013 г. /изм. ДВ бр. 82/2012 г./ и неправилно не е отчел приложимостта на разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИДДОПК, според която всички образувани и висящи ревизионни производства към 01.01.2013 г. се довършват по досегашния ред. Съответно неправилно е приел, че ревизионен акт №021302777/13.03.2014г., е издаден от Г. Д. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Мима И. Б. на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е действителен и валиден акт, издаден от компетентен орган, при което е постановил акт по съществото на спора.
След като процесното ревизионно производство е образувано с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизията през 2012г., то представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал. 1 от ПЗРЗИД на ДОПК, обн. в ДВ, бр. 82 от 2012 г., и следва да бъде приключено по досегашния ред. Приложението на нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК изисква кумулативното наличие на "образувано и висящо производство", каквото в случая е налице. С оглед правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, /до изменението му в сила от 01.01.2013 г./ издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е сторено и каквато заповед няма данни и твърдения да е издавана. В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама и не са определени със ЗОКО, а по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013г. Ето защо процесният ревизионен акт се явява издаден от некомпетентен орган. Касае се за особено тежък порок на формата, водещ до недействителност на акта.
Като е достигнал до обратни изводи първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен изцяло. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се обяви установената нищожност на оспорения ревизионен акт.
В производството пред АС Бургас, както и касационното производство, са направени искания от П. И. И. за присъждане на съдебно-деловодни разноски, за което са представени списък на разноските и доказателства за заплащане на държавна такса, възнаграждение на вещи лица и адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора в тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъдят направените от лицето разноски в общ размер от размер на 8445лв., от които 4350лв. за разноски в първата съдебна инстанция /при възнаграждение само за един адвокат/ и 4095лв. за разноски в касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1802/30.11.2015г., постановено по адм. дело № 1527/2014 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА нищожността на ревизионен акт № 021302777/13.03.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Б., възложил ревизията и старши инспектор по приходите в ТД на НАП Б.-ръководител на ревизията, потвърден с решение №174/16.06.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Б. при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Б. при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на П. И. И. от [населено място], [улица],ет. 4, с ЕГН [ЕГН], сума в размер на 8445лв. /осем хиляди четиристотин и четиридесет и пет лева/ за съдебни разноски в двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.