О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4722

гр. София, 21.10.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4607 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е на 12.07.2024г. молба от Т. Ф. П., Ч. П. С. и Д. П. С. за изменение на постановеното по делото определение от 18.06.2024г. в частта му за разноските, с която молителите са осъдени да заплатят на насрещната страна разноски в размер на 1200лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Молителите намират присъденото възнаграждение за прекомерно. Позовават се на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и считат, че преценката за размера на подлежащите на възстановяване разноски, не е обвързана с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004г. Изтъкват, че фактическата и правна сложност на делото не е висока - искът е за идеални части от поземлен имот с площ 131 кв. м., чиято данъчна оценка е под 300лв. Поради това считат, че минималното възнаграждение по чл. 9, ал.1 от посочената наредба е неприложимо. Ответникът по молбата Б. С. П. чрез пълномощника си адв. Б. взема становище за неоснователност на искането. Възразява, че интересът не може да се определя от площта на имота, тъй като извършените процесуални действия са еднакви за имот от 131 кв. м. и за такъв от 1300кв. м. Счита, че решението на СЕС не изисква намаляване на възнаграждението във всички случаи, а само когато съдът прецени, че е нарушен чл.101, пр.2 ДФЕС във вр. с чл.4, пар.3 ДФЕС, каквото нарушение по настоящето дело липсва.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.

С постановеното по делото определение от 18.06.2024г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 202 от 28.04.2023г. по гр. д. № 130/2023г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение на първата инстанция за уважаване на иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението, предявен от Б. С. П. против Т. Ф. П., Ч. П. С. и Д. П. С. относно 11/18 ид. ч. от поземлен имот в [населено място], [община], който според регулационния план от 2008г. представлява имот с пл. № * в кв. 43, с площ 131 кв. м. С определението в тежест на касаторите Т. Ф. П., Ч. П. С. и Д. П. С. са поставени направените от ответника по жалбата Б. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските се основава на довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е допустимо да бъде направено с молбата по чл.248 ГПК, тъй като производството пред Върховния касационен съд е приключило с определение по чл.288 ГПК, а това производство се развива в закрито заседание и страните не могат да се запознаят с направените от насрещната страна разноски и да възразят по размера им.

Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В соченото от молителите Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, така че тези минимални размери на могат да служат само като за ориентир при определяне на разноските. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Приема се в създадената въз основа на това решение практика на Върховния касационен съд, че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т. е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В случая, вземайки предвид предмета на спора (иск за собственост на недвижим имот) с насрещно възражение за придобиване на имота по давност, необходимостта от проследяване историята на имота отпреди създаването на ТКЗС до наши дни, настоящият състав счита, че заплатеното възнаграждение от 1200лв. не е прекомерно. Тук следва да се посочи, че за обема на положения адвокатски труд категорично не е от значение площта на имота. Поради това аргументът, че спорът е за имот с площ 131 кв. м. не е относим към преценката за фактическата и правна сложност на делото.

В заключение, молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските не следва да бъде уважавана.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Ф. П., Ч. П. С. и Д. П. С. за изменение на постановеното по делото определение от 18.06.2024г. в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: