Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалният кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Д.П против Решение № 265/02.03.2020 г. постановено по адм. д. № 1133/2019 г. по описа на Административен съд София-област.
Касационната жалбоподателка навежда доводи за нищожност и неправилност на обжалваното решение отм. енителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Сочи, че оспореното решение е постановено от незаконен състав и в противоречие с указания, дадени в определението на Върховния административен съд по адм. д.№13769/2019 г. Моли за отмяната му и претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В с. з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и се представлява от пълномощника му адв.. Й. Последният поддържа оплакванията повдигнати с касационната жалба и излага допълнителни съображения, представени и в писмена защита.
Ответникът - Областният управител на Софийска област, редовно призован, не се явява и се представлява в съдебното заседание от юрконсулт Зашев. Същият оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Сочи, че не е налице твърдяната нищожност на решението, но е приел, че решението е издадено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение Административен съд София-област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д.П срещу мълчалив отказ на Областния управител на Софийска област по нейна молба № 94-Д-00-378/04.07.2019 г., в която жалбоподателката в качеството й на собственик на УПИ с идентификатор 03767.18.156 по плана на с. Б. баня, община С., поради липса на друга възможност за преминаване е поискала да й бъде осигурено право на преминаване/ право на машинен достъп през съседен имот 03767.18.171, частна държавна собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият състав не приема възраженията в касационната жалба за нищожност на първоинстанционното решение. Същото е подписано от съдията – докладчик, определен на случаен принцип чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването на делата и преписките в органите на съдебната власт, удостоверено с приложен по делото протокол от 21.08.2019 г. за избор на съдията-докладчик. Нищожно съдебно решение е налице, когато решението е постановено при липса на компетентност (от незаконен състав), при сериозно нарушение на формата (устно или неподписано решение) или с друг съществен порок, водещ до абсолютна невъзможност да бъде разбрана волята на съда. По отношение на посоченото предходно постановено решение от съдията-докладчик по сходен казус, същото не попада в основанията за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК, по които съгласно ал. 2 от разпоредбата съдията е длъжен да се отстрани и по делото липсва искане за неговия отвод. Още повече, че след като производството веднъж е било прекратено от съда с определение № 1201/11.10.2019 г., с мотиви за влязло в сила съдебно решение по повдигнатия спор, състав на Върховния административен съд с определение № 16952/11.12.2019 г. по адм. д.№13769/2019 г. е отменил прекратителното определение и е върнал делото за разглеждане по същество, с мотиви, че предходното съдебно решение е по различно искане на оспорващата от 08.03.2018 г. до областния управител на Софийска област, като в настоящото заявление се твърдят нови факти и обстоятелства и съдът дължи произнасяне по него.
Решението не страда и от пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доколкото съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е извел правни изводи, оспореното решение е обосновано.Същото е съобразено с указанията дадени с отменителното определение на Върховния административен съд, постановено по адм. д. 1133/2019 год.,а именно да се извърши преценка налице ли са нови факти и обстоятелства, както твърди жалбоподателката.
По делото е установено, че с молба № 94-Д-00-378/04.07.2019 г. касационната жалбоподателка е поискала от Областния управител на Софийска област да бъде издадена заповед по чл. 192 ЗУТ за право на преминаване /право на машинен достъп/ през имот частна държавна собственост - ПИ с идентификатор 03767.18.171, в полза на имот с идентификатор 03767.18.156 – собственост на заявителката. Имотите попадат извън границите на подробния устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) на курорт Белчин бани, за тях не са налични парцеларен план или план за новообразувани имоти, които да предвиждат достъп до имот с идентификатор 03767.18.156 по кадастралната карта на с. Б., община С., Софийска област.
Искането е направено по реда на чл. 192, ал. 3 ЗУТ, но е с предмет надхвърлящ определеното в разпоредбата, доколкото се иска право за машинен достъп до имота на заявителката. От една страна, уреждането на такова право на преминаване би било в нарушение на разпоредбата на чл. 192, ал. 4 ЗУТ, забраняваща влошаване на условията за застрояване на поземления имот, препятстване на установения начин на трайно ползване имота или засягане разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците със сключен договор. Освен изложеното, областният управител издава заповед по чл. 192, ал. 3 ЗУТ за учредяване на право на преминаване през държавни поземлени имоти само когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, като в случая административния орган намира за най-удачно преминаването през съседен имот частна собственост. При непостигнато съгласие между заявителката и собствениците на посочения имот, настоящата жалбоподателка няма данни да е поискала по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ издаване на заповед за право на преминаване през този имот, а настоява за достъп именно през държавния имот.Всичко това е било е било налице и при предходното искане, по което е постановен влязъл в сила административен акт-мълчалив отказ.При това положение не са нали нови факти и обстоятелства при предявяване на искането от 4.07.2019 год.,поради което и Областния управител не дължи произнасяне по него, както правилно е приел административния съд.Искането от 4.07.2019 год. е с предмет, идентичен с искането от 8.03.2018 год., между същите страни и няма данни за настъпили нови обстоятелства.Соченото като ново обстоятелство-отказ на собствениците на ПИ № 03767.18.170 е изтъкнато и при предходното искане.
Изложеното налага извод, че първоинстанционното решение е постановено при правилно прилагане на закона.
При този изход на спора следва да се уважи своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв, определени в съответствие с чл. 78 ал. 8 АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 265/02.03.2020 г. постановено по адм. д. № 1133/2019 г. по описа на Административен съд София-област.
ОСЪЖДА Д.П, ЕГН [ЕГН], да заплати на Областна администрация на О. С разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева. Решението е окончателно.