Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4 ал. 1 т. 2 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР).
Образувано е по две касационни жалби на Кмета на община П., чрез процесуалния му представител старши юрк.. Е, и на П.С и С.Б, чрез процесуалния им представител адв.. З, против Решение № 513 от 18.12.2019г., постановено по адм. д. № 500/2019г., с което по жалбата на Б.Т и Р.Т е отменена заповед № 231 от 16.02.2015г. на кмета на О. П, с която на основание § 4 ал. 1 т. 2 от ЗКИР е одобрена поправка на границите на имот планоснимачен (пл.) № 023032 и попълване на кадастралния план на с. Д., м. „Селска бара“ със сглобяема дървена вила, построена в имота по приложена скица – проект. С решението община П. е осъдена да заплати разноските по делото.
С касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърдят и недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като твърдят, че жалбоподателите пред първата инстанция не са били активно легитимирани да оспорят заповедта и нямат качеството на заинтересовани страни по § 1 т. 13 от ДР на ЗУТ, тъй като макар и собственици на съседен имот, чиято граница се засяга от изменението не са били вписани като собственици в разписния лист към кадастралния план, като се позовават на чл. 131 ал. 1 от ЗУТ. Касаторът кметът на община П. претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 400 лв., а касаторите П. Симидчие и С.Б претендират разноски и за двете инстанции.
Ответниците Б.Т и Р.Т изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски.
Представитлят...