Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), представляван от упълномощения представител юрисконсулт Гачев. Жалбата е срещу решение №202 от 24.09.2019г., постановено по адм. дело №56/2019г. от Административен съд – Ямбол. С него е отменено решение за налагане на финансова корекция (РНФК) №28/121/07366/3/01/04/01 с изх. №01-6500/6840/27.12.2018г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ЕТ „К.Ф” е определена финансова корекция в размер на 45019, 26 лв., съставляваща 100% от предоставена финансова помощ по договор №28/121/07366/16.10.2015г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – ЕТ „К.Ф”, чрез процесуалния представител адвокат Коев, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалвания съдебен акт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата Счита, че съдебното решение следва да бъде отменено в частта му за отмяна на РНФК относно наличието на основанията за налагането на финансовата корекция и потвърдено в частта за отмяна на акта относно определения й на основание обявената за нищожна методика размер.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е и основателна.
Производството пред Административен съд – Ямбол е било образувано по жалба на ЕТ „К.Ф” срещу решение №28/121/07366/3/01/04/01 с изх. №01-6500/6840/27.12.2018г. на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. С него на едноличния търговец е наложена финансова корекция в размер на 45019, 26 лв., представляваща 100% от размера на отпуснатата по договор №28/121/07366/16.10.2015г., сключен между ДФЗ и ЕТ „К.Ф” финансова помощ, определена съобразно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г., поради неизпълнение на залегналите в бизнес плана показатели.
С обжалваното решение №202 от 24.09.2019г. по адм. дело №56/2019г. Ямболският административен съд е отменил оспорения акт. За да постанови този резултат е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за неговото издаване и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съдът изцяло е споделил подробно изложените от административния орган съображения и изводи за неспазване на нормативните изисквания и клаузи на сключения с фонда договор от страна на жалбоподателя, като въз основа на това е приел, че констатираните нарушения мотивират налагането на финансова корекция в размер на 100 % от изплатената финансова помощ. За да се обоснове се е позовал на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №8 от 03.04.2008г. Приел е, че след като при извършената проверка е установено, че за 2016г. и 2017г. процентът на изпълнение на заложените в бизнес плана приходи съставлява съответно 0% и 5, 18 % или общо за проверявания период - 3, 10 % (констатация, която е изцяло потвърдена и от заключението по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза), то безспорно било налице нарушение на поетия ангажимент по т. 4.14 от договора, изразяващо се в непостигане на предвидените финансови показатели. За безспорно установено съдът е приел и неспазването от страна на ползвателя на помощта на разписаното в т. 4.17 от договора, (инкорпорирано и в текста на чл. 47, ал. 2 от Наредба №8/2008г.) задължение за съхранение на всички оригинални документи, свързани с инвестицията за срок 5 г. след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, тъй като подадената със заявката за окончателно плащане фактура №0000000051 от 26.11.2015г., издадена от „Строймонтаж 2012“ ЕООД, не била налична при проверката, а на нейно място била представена друга фактура със същия номер, върху която липсвал поставен от ОД на ДФЗ - Ямбол печат, че е подадена за плащане.
Въпреки така изложените факти и установено неспазване на нормативните разпоредби и на клаузите по договора, съдът е приел, че към момента на произнасяне на процесния акт е липсвало законово основание за издаването му. За да се обоснове е съобразил решение №15652/14.12.2018г. по адм. дело №11440/2017г., с което Върховният административен съд е прогласил нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., съобразно т. 30 от която е определен размерът на наложената финансова корекция, както и че това решение е оставено в сила с решение №8020/29.05.2019г. по адм. дело №1757/2019г. на ВАС (обн. ДВ, бр. 47 от 14.06.2019г.)
С оглед правната същност на нищожността и предвид субсидиарното приложение на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, съдът е приел, че обявената нищожност на нормативния акт има действие от момента на издаването му, поради което прогласената за нищожна Методика била нищожна още към момента на приемането ѝ, поради което не е могла да породи валидни правни последици. С оглед на това решението за налагане на финансова корекция се явявало незаконосъобразно и като такова съдът го е отменил. Обжалваното решение е неправилно.
Безспорно е по делото, че на 16.10.2015г. между ДФЗ и ЕТ „К.Ф”е сключен договор №28/121/07366 за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007-2013г. Съгласно т. 4.14 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора и приложенията към него. Съгласно т. 4.17 ползвателят е длъжен да съхранява всички оригинални документи, свързани с инвестицията. По силата на т. 4.19 от договора, ползвателят е длъжен да използва придобитите активи, предмет на договора, единствено по предназначението, което е посочено в представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план – неразделна част от договора. В т. 8.1 от договора е посочено, че в случай, че ползвателят на помощта наруши което и да е нормативно (регламентирано в Наредба №8) и/или договорно задължение след изплащане на финансовата помощ, той дължи на фонда обезщетение за неизпълнение в размер на цялата получена финансова помощ, ведно със законната лихва върху получената сума.
Съгласно §1, т. 12 от ДР на Наредба №8 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Наредба №8), „проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите по чл. 13, ал. 1 от Наредба №8 подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 от Устройствения правилник на ДФЗ по място на извършване на инвестицията Заявление за подпомагане по образец, съгласно приложение №10 и прилагат документи съгласно приложение №11. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №8, кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение №5 с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 години, а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период. Бизнес планът по ал. 1 трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата или на земеделските стопанства на членовете на организациите на производители чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3 от Наредба №8. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8 решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба и 2. гарантираните бюджети по чл. 25, ал. 1 и критериите за оценка, посочени в приложение №8.
Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В §1, т. 17 от Наредба №8 е дадена легална дефиниция на понятието "Икономическа жизнеспособност", а именно: генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 121, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Предвид изложеното, бизнес планът е неразделна част от заявлението за подпомагане, като в него е заложено и задължението за извършване изцяло на одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект. Затова ползвателят е нарушил т. 4.14 от договор №28/121/07366/16.10.2015г. В раздел VIII от договора, в точка 8.1 е отразена отговорността на ползвателя на помощта при неизпълнение на договорни или нормативни задължения, след изплащане на финансовата помощ, като изрично са записани регламентираните в Наредба №8. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба №8, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. А съгласно ал. 2, РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Оттук следва изводът, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови нива за две пълни финансови години – 2016 г. и 2017 г., а именно, че за финансовата 2016г. при заложени в бизнес плана приходи в размер на 78087, 46лв. установените приходи са в размер на 0 лв., което съставлява 0% изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, а за финансовата 2017г. при заложени в бизнес плана приходи в размер на 116600лв. установените приходи са в размер на 6035, 25лв, което представлява 5, 18% изпълнение на заложените в бизнес плана приходи. Направен е извод, че за целия проверяван период, представляващ две пълни финансови години, изпълнението на заложените в бизнес плана приходи се равнява на 3, 10%. Установено е и нарушение на чл. 47, ал. 2 от Наредба №8, предвиждаща задължение за ползвателя на помощта да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок 5 г. след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ. Така направените от органа констатации напълно са потвърдени и от заключението по изслушаната и приета като обективно дадена и неоспорена от страните по делото съдебно-икономическа експертиза. Предвид изложеното е установено неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредба №8. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФЗ.
При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №8/2008г. т. 8.1 пр. първо във вр. с т. 4.14 и 4.17 от договор №28/121/07366 от 16.10.2015г. и чл. 47, ал. 2 от Наредба №8, както и на чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ.
С оспорвания пред административния съд административен акт (решението за налагане на финансова корекция) неправилно са смесени две различни процедури – от една страна по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и от друга страна по ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и Наредба №8/2008г. По аргумент от §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба №8/2008г., която е а издадена на основание §35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /според §3 от ПЗР на Наредба №8/, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба №8/2008г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, с който са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 51 от Наредба №8. Следователно в процедура по проверка на сключения договор и в изпълнение на мярка 121, за която е приложима Наредба №8, следва да се приложи редът именно по тази наредба.
Доколкото обаче според чл. 51, ал. 1 от Наредба №8 административният орган може да разпореди връщане на вече изплатени суми (каквото по същество е разпоредено с обжалвания пред административния съд административен акт), както и защото в процесния административен акт има позоваване на посочения чл. 51, ал. 1 от Наредба №8, то допуснатото процесуално нарушение следва да се счете, че не е съществено.
Неправилни са изводите на съда относно позоваването на издателя на акта и на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Д. М. е обявена за нищожна с влязло в сила решение №15652/14.12.2018г. по адм. дело №11440/2017г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение №8020/29.05.2019г. по адм. дело №1757/2019г. на ВАС, петчленен състав.
Обявяването на методиката за нищожна обаче не се отразява на разпореденото с процесното решение №28/121/07366/3/01/04/01 от 27.12.2018г. за налагане на финансова корекция. Така е, защото разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №8 дават самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Последната не е наложена само въз основа на методиката, а и на посочените подзаконови разпоредби.
Критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 51, ал. 2 от Наредба №8 - вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Тези критерии са законово дефинирани.
В случая е установена висока степен на неизпълнение на проекта, продължителността на неизпълнението е от две години, и е невъзможно неговото поправяне. Освен това е установено още едно нарушение по чл. 47, ал. 2 от Наредба №8. При отчитане на тези критерии по чл. 51, ал. 2 от Наредба №8, законосъобразно е разпоредено с процесното решение връщане на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено друго решение, с което жалбата срещу решението за налагане на финансова корекция да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1000, 19 лв., както следва: по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, определено съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК; 350лв. заплатен депозит за вещо лице пред първоинстанционния съд и 450, 19лв. държавна такса за касационното производство. ЕТ „К.Ф" ЕООД следва да заплати на ДФЗ посочената сума.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №202 от 24.09.2019г., постановено по адм. дело №56/2019г. от Административен съд – Ямбол, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „К.Ф” срещу решение за налагане на финансова корекция №28/121/07366/3/01/04/01 с изх. №01-6500/6840/27.12.2018г. на изпълнителния директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА на ЕТ „К.Ф”, ЕИК 202409581, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул.„Х. Т” №047А, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” 1000, 19 лв. (хиляда лева и деветнадесет стотинки) разноски по делото.
Решението е окончателно.