Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – София при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. И.А срещу решение № 665/10.06.2020 г., постановено по адм. дело № 491/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е по жалба на „М-ТРАНС“ ЕООД – гр. Д. е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С249-F531379/27.12.2019 г. - „запечатване на търговски обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. П. „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ“, стопанисван от „М-ТРАНС“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС“. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съставените протоколи за проверка, ведно с останалите доказателства по преписката безспорно доказват наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС“ и основание за издаване на оспорената заповед. Не споделя мотивите и изводите на съда, че обжалваният акт не отговаря на нито едно от целите на ПАМ, тъй като установеното неизпълнение на задължението от страна на търговеца да предава по дистанционна връзка данни до НАП за наличните количества горива създава несигурност за начина на изразходване на закупените количества горива и води до липсата на възможност за осъществяване на контрол на продаденото количество гориво. Счита, че определеният срок на мярката от 7 дни напълно съответства на тежестта на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да се отхвърли жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции, както и разноски за платена държавна такса.

Ответникът по касационната...