Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение № 251 от 10.12.2019 г. по административно дело № 279/2019 г. на Административен съд Сливен, с което е отменено негово уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/1545/04.06.2019 г. в частта, с която е наложена санкция за неспазване на базови изисквания в размер на 2 734, 99 лв. на „Роузгрийн“ ООД по мярка 11 „Биологично земеделие“ (БЗ) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2017 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, като конкретни такива са развити относно необоснованост и неправилно приложение на закона, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу тази част на акта бъде отхвърлена. Претендира заплащане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Роузгрийн“ ООД не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за формата на акта, при липса на допуснати нарушения на...