Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 140 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на О. С. З, чрез процесалния му представител юрк.. В, против решение № 474 от 13.12.2019г., постановено по адм. д. № 203/2017г. по описа на Административен съд - гр. С. З в частта, с която е отменена виза за проектиране за обект „възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по кадастралната карта (КК) на гр. С. З“, намираща се в УПИ ІІІ - 3231, кв. 6601 по плана на гр. С. З, издадена на 23.03.2017г. (преди изменението й от 07.04.2017г. по реда на чл. 91 АПК) от главния архитект на О. С. З, издадена на Т.В, П.К, С.Н и М.К по заявление на С.Н.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на АС – гр. С. З за това, че визата е издадена в противоречие със закона, тъй като не касае нито един от обектите, предвидени в чл. 140 ал. 3 от ЗУТ, като напротив твърди, че се касае за възстановяване на съществуваща постройка по чл. 41 ал. 2 от ЗУТ, а именно елемент от допълващото застрояване, каквото е разрешено да бъде допуснато с виза съгласно чл. 140 ал. 3 от ЗУТ. Посочва и неправилност на извода на съда, че тъй като сградата за възстановяване е била отбелязана като паянтова сграда, то тя е била елемент от основното застрояване, а не от допълващото, като твърди, че този извод е в противоречие с чл. 20 ал. 2 от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу визата. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът М.К, чрез процесуалния си представител адв.. Е, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Ответниците С.Н, П.К и К.Х не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение в оспорената му част, с която се отменя визата от 23.03.2017г. за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 в УПИ ІІІ - 3231, кв. 6601 по плана на гр. С. З, АС – гр. С. З е приел, че визата е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия по чл. 140 ал. 1 от ЗУТ в относимата към момента на издаване на визата редакция от ДВ бр. 101/2015г., както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че оспорената виза е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като на първо място е посочил, че погиването на сграда (при безспорно установено, че старата съществуваща на мястото сграда към момента на издаване на визата е разрушена и не съществува), която е обект на кадастъра, не е основание за издаване на виза за проектиране по чл. 140 ал. 3 от ЗУТ. Посочил е, че с визата не се разрешава строителство а само се посочва допустимото такова съобразно ПУП, включително допълващо такова, което не е било предвидено с ПУП. В конкретния случай на база събраните по делото доказателства, включително приетата и неоспорена СТЕ е установил, че старата сграда, съществувала на мястото е погинала, като същата е била едноетажна еднофамилна жилищна сграда, отбелязана и като жилищна сграда в кадастралната карта и в действащия ПУП, в който обаче същата е отразена по кадастралната основа на регулационния и застроителен план и не е предвидена като такава за запазване, както и на нейно място с действащия план не е предвидено друго застрояване. Приел е, че не са били налице предпоставките в тази връзка за издаване на виза по чл. 140 ал. 3 от ЗУТ, тъй като погиналата постройка не е от нито една от категориите обекти, посочени в тази разпоредба, за които следва да се издаде виза за проектиране. Предвид становището в СТЕ, че вероятно визата касае постройка от допълващото застрояване по чл. 41 ал. 2 от ЗУТ или по чл. 50 – 51 или 49 ал. 2 от ЗУТ е приел, че такова посочване във визата няма, което пък е нарушение, водещо до незаконосъобразност на визата. Приел е и че доколкото визата е издадена за възстановяване на съществуваща сграда, която сграда обаче съобразно доказателствата и вписването в кадастралната карта е жилищна сграда, т. е. сграда на основното застрояване, то допускането на такава сграда не може да бъде извършено с виза по чл. 140 ал. 3 от ЗУТ. Посочил е, че това е така, тъй като по тази разпоредба може да се допусне изграждането на постройки, непредвидени с ПУП, но само от изрично посочените в нея категории, от която жилищна сграда на основното застрояване не е. Решението в оспорената му част е правилно.

Правилно съдът е определил предмета на спора и правилно е приел, че оспорената виза от 23.03.2017г., издадена за „възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по кадастралната карта (КК) на гр. С. З“, е издадена на основание чл. 140 ал. 3 от ЗУТ (изрично посочване в нея) без да е индивидуализирано точно за кой от обектите, визирани в тази разпоредба се издава, с оглед на преценка на нейната законосъобразност. Това представлява нарушение на административно производствените правила, от категорията на съществените, водещо и до това съдът да гадае за кой от визираните обекти в разпоредбата е издадена визата. Правилно съдът е приел, че не е подкрепено от събраните по делото доказателства, че визата касае обект на допълващото застрояване по чл. 41 ал. 2 от ЗУТ или временен строеж по чл. 49 ал. 2 и следващите от ЗУТ. Това е така, тъй като от доказателствата, а и от съдържанието на визата не може да бъде направен извод за това, че същата се издава за постройка на допълващото застрояване. В тази връзка и предвид изрично указания във визата обект „възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по кадастралната карта (КК) на гр. С. З“ правилно съдът е приел, че в случая спорната виза не е издадена за нито един от видовете обекти, визирани в чл. 140 ал. 3 от ЗУТ, а за такъв, който е извън приложното поле на разпоредбата, а именно за обект на основното застрояване. Съгласно чл. 140 ал. 3 от ЗУТ в относимата към издаване на визата редакция ДВ бр. 101/2015г. „За строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително“. В случая обаче спорния обект не нито такъв по чл. 12 ал. 3 от ЗУТ, според който „Застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, кога това се изисква от специален закон“, тъй като от доказателствата и от СТЕ се установява безспорно, че обекта, за възстановяването на който е издадена визата, не е предвиден с влезнал в сила план, а само е отбелязан като съществувал в ПУП, тъй като към момента на издаване на визата се установява, че е бил вече разрушен, нито е предвиден за запазване като съществуващ. Спорния обект не е и от категорията на тези по чл. 41 ал. 2 от ЗУТ – допълващо застрояване – тъй като от доказателствата се установява, че на мястото е съществувала жилищна сграда едноетажна, която е елемент от основното застрояване и съответно визата, която е за възстановяването й не може да се приеме, че е за допълващо застрояване. Визата не се отнася и за временен строеж, тъй като по плана не е предвидено нещо различно, като да се възстанови сградата до реализирането му, т. е. не е и обект по чл. 50, 51 от ЗУТ или да се касае за строеж в неурегулирана територия или такива извън границите на урбанизираната територия по чл. 58 и 59 от ЗУТ. Не е налице и хипотезата на чл. 133 ал. 6 – не е налице план извадка, а действащ ПУП, както и на чл. 134 ал. 6 от ЗУТ, т. е. само да е променено местоположението или конфигурацията на предвидени по плана постройки. Поради това е правилен извода на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за издаване на оспорената виза по чл. 140 ал. 3 от ЗУТ за обекта, за който е издадена възстановяване на съществуваща града, която е от категорията на основното застрояване за имота. В тази връзка е правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорената виза, като издадена в противоречие със закона, поради което правино същата е отменена.

Решението в оспорената му част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация М.К в тази връзка макар и основателно като недоказано, не са представени доказателства за сторени от него разноски за касационната инстанция, също не следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 474 от 13.12.2019г., постановено по адм. д. № 203/2017г. по описа на Административен съд - гр. С. З в оспорената му част, с която е отменена виза за проектиране за обект „възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по кадастралната карта (КК) на гр. С. З“, намираща се в УПИ ІІІ - 3231, кв. 6601 по плана на гр. С. З, издадена на 23.03.2017г. от главния архитект на О. С. З. РЕШЕНИЕТО е окончателно.