Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда/ИАОС/-гр. С., подадена чрез юрисконсулт Ц.И срещу решение № 179 от 20.07.2020 г. по адм. дело № 153/2019 г. на Административен съд – В. Т, с което е отменена негова заповед № 50 от 5.02.2018 г., в частите й, с която О. В. Т е определена като неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗОУ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу заповедта в посочената й част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - О. В. Т чрез пълномощника си в отговор и допълнително писмено становище оспорва касационните оплаквания. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – В. Т е заповед № 50 от 5.02.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, в частите й, с която О. В. Т е определена като неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗОУ. Преди разпоредителната част, в административния акт са изложени мотиви, че съгласно цитираната норма във връзка с...