Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба, подадена М.Д, чрез адв. Г.П, против решение № 505/25.11.2019 г., постановено по адм. д. № 616/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, в частта, с която са отхвърлени предявените искове и в частта относно периода на присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР – Враца, редовно призована, не се представлява. В представен писмен отговор от гл. юрисконсулт Миткова, се оспорва касационната жалба и се иска да бъде оставено в сила решението в обжалваната му част.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Установено е от доказателствата по делото, че са налице отменени с влязло в сила съдебно решение актове – 29 бр. наказателни постановления, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) – да е обоснован и справедлив. Дори и минималният размер на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. По изложените съображения решението на административния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба от М.Д против ОДМВР – Враца, с цена на иска 13 050.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменени с влезли в сила решения на 29 бр. наказателни постановления, издадени от Началника на РУ – Роман при ОДМВР – Враца, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
С обжалваното решение Административен съд – Враца е осъдил ОДМВР – Враца да заплати на Даскалов сумата от 2 900 лева обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на отменени с влезли в сила решения наказателни постановления от № 80 до № 92, издадени на 17.08.2015 г. и от № 93 до № 108, издадени на 18.08.2015 г. от Началника на РУ – Роман при ОДМВР – Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2016 г. датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Отхвърлил е иска в останалата част до пълния предявен размер от 13 050.00 /тринадесет хиляди и петдесет/ лева и искането за заплащане на законна лихва от 18.07.2016 г.
Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната по съдебен ред в производства по ЗАНН на 29 бр. незаконосъобразни наказателни постановления. Посочил е, че в хода на съдебните производства ищецът е направил разноски за адвокатска защита в размер на по 450 лв. за двете съдебни инстанции, от които по 150 лв. в производството пред Районен съд – Мездра и по 300 лева в производството пред АС – Враца, при което е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар за процесуално представителство по делата.
Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е приел, че тази имуществената вреда не следва да бъде възмездена в пълния и размер. Позовал се е на ТР №1/11.12.2018г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г. и е посочил, че се касае за дела за отмяна на НП, по които са наложени глоби в размер от 100 лева, производството по обжалване на наказателните постановления не се отличава с правна и фактическа сложност. С оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), която изисква размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован, и решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съдът е уважил претенцията в размер на 50 лв. за всяко производство по обжалване пред районен съд и пред административен съд. Съдът е преценил, че законната лихва следва да се заплати от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 24.08.2016 г., а не от датата на влизане на решенията в сила, тъй като към този момент ищецът не е имал изискуемо вземане. Решението е правилно и касационната инстанция споделя изцяло изложените от административния съд мотиви.
Доказателствата по делото установяват, че с издадени от Началника на РУ – Роман при ОДМВР – Враца на 17.08.2015 г. и на 18.08.2015 г. 29 броя наказателни постановления за извършени нарушения по чл. 92, ал. 1, вр. ал. 1 ЗГР на основание чл. 116, ал. 1 ЗГР на М.Д са били наложени административни наказания „глоба“ в размер на по 100 лева по всяко от тях. Същите са обжалвани по съдебен ред и са отменени с решения, постановени по АНД от № 554/2015 г. до № 582/2015 г. по описа на Районен съд – Мездра. В производството пред РС Даскалов е ползвал адвокатска защита по всичките дела, видно от приложените договори за правна защита и съдействие, като е заплатил през м. февруари 2016 г. в брой по 150 лева за защита по всяко дело. Отменителните решения са обжалвани пред АС – Враца и са били образувани 29 бр. КАНД. За изготвяне на възражение по касационните жалби и представителство пред касационната инстанция Даскалов е заплатил сума в размер на по 300 лева по всяко от 29 бр. дела, платени в брой на 10.05.2016 г. Заплатените адвокатски хонорари се установяват от приложените по делото договори за адвокатска защита и съдействие. По образуваните 29 бр. КАНД АС – Враца се е произнесъл с решения, с които е оставил в сила решенията на РС – Мездра. Налице са влезли в сила съдебни решения на 18.07.2016 г. и на 19.07.2016 г., с които наказателните постановления са отменени.
След преценка на посочените по-горе факти, съдът правилно е приложил материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението съдът е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски от заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление.
Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален, който извод правилно съдът е извел от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия.
В случая съдът правилно е преценил, че адвокатската защита е предоставяна по идентични казуси, които не представляват правна и фактическа сложност. Независимо от броя на наказателните постановления, обемът и сложността на извършената работа, са едни и същи по всички дела. Това е съобразил решаващият съд и касационната инстанция намира изводите му за законосъобразни.
Правилно е решението и в частта на присъдената законна лихва. Видно от петитума на исковата молба, ищецът претендира лихва от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение до окончателното изплащане на сумата. Този петитум включва искане за заплащане на лихва от два различни начални момента – лихва и мораторна лихва. Искането му за присъждане на лихва от отменителното съдебно решение до предявяване на иска, следва да е определено с конкретен размер на сумата. Обезщетението по чл. 86 ЗЗД е предмет на претенция, която се индивидуализира с размер на вземането и периода, за който се иска присъждането му. Поради това, когато в петитума се включва искане за лихва и мораторна лихва, последната следва да бъде индивидуализирана по размер и период на вземането. По своя характер тя представлява предявяване на самостоятелен иск.
При така предявената претенция за присъждане общо на лихви върху главницата, считано от отмяната на незаконосъобразния административен акт, съдът е могъл да уважи само претенцията за лихви, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 505/25.11.2019 г., постановено по адм. д. № 616/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, в частта, с която са отхвърлени предявените искове и в частта относно периода на присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение. В останалата част решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване.