Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Д от [населено място], приподписана от адв. Б.Т, против решение № 76/21.02.2020г.,постановено по адм. д. № 681/2019 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена неговата жалба за обявяване нищожността на Решение № 06/112/08096/04/01 от 26.03.2018г. за налагане на финансова корекция в размер на 48 892 лева, издадено от директора на Областна дирекция - Плевен на Държавен фонд „Земеделие“.

С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не възприел твърдението му за нищожност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, въпреки че е издадено при пълна липса на териториална и материална компетентност на издателя й, което представлява тежък порок на процесния акт, водещ до нищожност. Счита, че съгласно чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/, компетентен да издаде решение за финансова корекция в случая е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", докато издателят на процесното решение -директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. П., не е разполагал с материална компетентност да издава РФК по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013г.,а и с териториална, по арг. от чл. 43 от УП на ДФЗ.Твърди още, че оспореният административен акт е нищожен и поради непосочване в съдържанието му на името на длъжностното лице, което го е подписало. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него...