Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Подадена е касационна жалба от С.Д от [населено място], чрез адв. М.К, против Решение № 38 от 13.03.2020 г., постановено по адм. д. № 11/2020 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 1012-16-76/1 от 10.12.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Разград, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-16-00668682 от 25.10.2019 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на задължителните предписания като незаконосъобразни. В условията на алтернативност, молбата към съда е да отмени първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се и деловодни разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Разград, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба като развива съображения в подкрепа правилността на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения:

Установено е от фактическа страна, че на С.Д са й издадени Задължителни предписания № ЗД-1-16-00668682 от 25.10.2019 г. от контролен орган при ТП на НОИ – Разград, по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, във вр. с чл. 37 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда...