Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по жалба на „Горубсо - Мадан“ АД със седалище и адрес на управление в гр. М., представлявано от изпълнителния директор инж. С.А, срещу Решение №107/28.05.2020г. по адм. д.№134/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение №1012-20-21#1/10.04.2020г. на директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е оставено в сила Разпореждане №5104-20-9/20.02.2020г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Смолян. С разпореждането е призната за „трудова“ злополуката, случила се на 12.01.2020г. в гр. М., на участък „Крушев дол“ с Х.Т, на длъжност „подземен електромеханошлосер“.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, с твърдения и за неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Смолян, представляван от юриск. Чапкънова, оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Х.Т, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на „Горубсо - Мадан“ АД, представлявано от изпълнителния директор инж. С.А, против Решение №1012-20-21#1/10.04.2020г. на директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е оставено в сила Разпореждане №5104-20-9 от 20.02.2020г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Смолян, с което е призната за „трудова“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО злополуката, настъпила на 12.01.2020 г. в гр. М., с Х.Т на участък „Крушев дол“. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установявайки следното:
Х.Т работи в „Горубсо - Мадан“ АД от 2009 г. на длъжност подземен електромеханошлосер, с място на полагане на труд в участък "Крушев дол". На 11.01.2020г., Тахиров бил назначен в трета работна смяна с продължителност на работното време до 06.45 часа на следващия ден. Минната бригада, част от която е и Тахиров, приключила трудовите си задължения по - рано, към 06.10 ч., а самият той напуснал последен сградата на битовия корпус на предприятието и се отправил към личния си автомобил, който бил спрян на паркинг отвъд реката. За да премине през дерето, той избрал мост, през който минавал релсов път. В момента на преминаването, при вероятно подхлъзване или спъване, Тахиров паднал в коритото на реката от височина около 4 метра върху голям камък и получил сериозни травматични увреждания, с вероятност за инвалидизация, предвид травмата на гръбначния стълб. Налице била и черепно-мозъчна травма.
Изготвена е декларация за трудова злополука и е съставен протокол по чл. 58, ал. 6 от КСО. Впоследствие е издадено разпореждането, потвърдено с решението на началник отдел „Административен“, определен съгласно Заповед №1015-20-13 от 05.02.2020г. на директора на ТП на НОИ - Смолян да изпълнява неговите правомощия в случай на отсъствие.
Решението на Административен съд - Смолян е валидно и допустимо, а разгледано по същество - правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, потвърждавайки решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ - Смолян, с които е приета станалата злополука за „трудова“. Настоящият касационен състав напълно споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните му изводи, въз основа на нея.
Разпореждането е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая, разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. В изпълнение на чл. 58, ал. 3 от КСО е проведено разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в Протокол №5103-20-2 от 18.02.2020 г. в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл. 10, ал. 1, т. 1-11 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор. Налице е също описание и анализ на допуснатите от лицето отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения, начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането, допуснати нарушения на нормативните актове, лицата, допуснали нарушенията и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието, е издало разпореждане за приемане на злополуката за „трудова“.
С решението си директорът на ТП на НОИ - Смолян е потвърдил като законосъобразно разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, тъй като е счел, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл. 59 АПК, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. На касатора също е дадена възможност за участие в административното производство от самото му начало.Упражнил е и правото си да обжалва разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО по административен и съдебен ред.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касаторът не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци и нарушения при постановяване на съдебното решение. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон, не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на съдебното решение.
Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.
Настоящата касационна инстанция не приема наведените от касатора доводи за липса на предпоставките за приемане на злополуката като „трудова“. Нормата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО повелява, че „трудова“ е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. За такава е приета и станалата с Тахиров злополука поради обстоятелството, че той се е придвижвал от работа към основното си място на живеене. Твърденията на касатора за несъставомерност и неточна квалификация на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО са несъстоятелни. Твърденията, че пътят, по който е преминал не е „обичаен“ и че на практика е опасен и неизползваем, както и че от дружеството е „определен“ друг маршрут за придвижване на работници, не намират потвърждение в събраните по делото доказателства.
Освен това не са предвидени нарушения и/или санкции, които да вменяват субективен елемент, елиминиращ елемент от фактическия състав на трудовата злополука, при придвижване по обичаен маршрут, различен от „осигурения“ от работодателя. Пътят, по кой то е преминал Тахиров не е забранен за придвижване, по него преминават и други работници и не са събрани доказателства, че им е бил проведен инструктаж да не преминават по този мост. Това обстоятелство обаче е ирелевантно в случая, доколкото субективен фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55 ал. 3 от КСО.
Съществените възражения се свеждат до това, че придвижването на пострадалия, което е било продиктувано от личен мотив - да достигне до автомобила си най - бързо, по по - кратък маршрут, има значение за определяне на характера на злополуката, тъй като не представлява действие в интерес на предприятието. На първо място съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл. 55 КСО не се дава легална дефиниция на "обичаен път при отиване или връщане от работа", но се налага изводът, че става дума за повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това, за да се приеме, че това е част от трудовия процес и е осигурен социален риск. В случая е без значение поведението на пострадалия работник или служител, стига той умишлено да не е увредил здравето си. Няма данни поведението на пострадалия по време на обичайния път при връщане от работното място да е било провокиращо или застрашаващо живота му и това поведение да е съпричинило пряко и непосредствено вредоносния резултат. Няма посочени такива материални предпоставки в закона, които да изключват злополуката като „трудова“, поради което, при липса на такива в сегашната му редакция, правилно съдът е приел, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и е отхвърлил жалбата на дружеството.
Според чл. 55, ал. 3 от КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От събраните доказателства по делото и протокола за извършеното разследване на злополуката, безспорно се установява, че същата има характер на трудова, тъй като са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1-3 от КСО. Инцидентът с лицето е настъпил при връщане от работното му място.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
Предвид изложеното, решението на Административен съд - Смолян е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена всестранно и пълно фактическа обстановка. Това налага да се остави в сила съдебното решение.
Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника - директор на ТП на НОИ - Смолян, разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100 лева.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №107/28.05.2020 г. по адм. д.№134/2020 г. на Административен съд - Смолян.
ОСЪЖДА „Горубсо - Мадан“ АД, представлявано от изп. директор инж.С.А да заплати на ТП на НОИ - Смолян сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 /сто/лева.
Решението е окончателно.