Производството е по реда на чл. 178 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) (ЗК), във връзка с чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „В. М. Г“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез адв. К.А, против Решение №656/06.08.2020 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК или само Комисията), постановено по преписка №КЗК–443/2020 г., с което е оставена без уважение жалба с вх. №ВХР-1130 от 02.07.2020 г., подадена от „В. М. Г“ ООД срещу Решение №406 от 18.06.2020 г. на Министерски съвет за определяне на концесионер на морски плаж „Бутамята“, община Ц., област Б., възложено е на „В. М. Г“ ООД да заплати направените по производството разноски от Министерски съвет в размер на 200 лева и на Министерство на туризма съответно сумата в размер на 600 лева.
Касационният жалбоподател излага съображения, че решението на КЗК е неправилно, постановено е в нарушение на приложимите материалноправни норми, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.
Поддържа във връзка със заявените касационни основания, че не бил запознат с представената административна преписка по обявената процедура и по-конкретно с депозираните от участника в нея „Ди Ен Трейд“ ЕООД доказателства. Комисията за защита на конкуренцията неправилно приела, че цялата оферта на „Ди Ен Трейд“ ЕООД е търговска тайна. Изтъква, че КЗК при постановяване на своето решение нарушила материалния закон, защото в образуваното пред нея производство в противоречие с предвиденото в чл. 161, ал. 1 и чл. 169 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) (ЗК), не бил представен доклад, съдържащ фактически и правен анализ по случая.
КЗК допуснала и съществени процедурни нарушения, които се изразявали в ограничаване от нейна страна възможността участниците да събират и представят относими за спора доказателства. Противно на мотивите на КЗК, касаторът счита, че ясно и точно определил предмета на проучването и...