Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по касационна жалба подадена от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София, чрез процесуален представител ст. юриск. С.А, против решение № 2722/19.12.2019г. по адм. дело №3076/2019г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е осъдена да заплати на „ИНСА ОЙЛ” ООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 1200 лв., ведно със законна лихва, считано от 08.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 457, 50 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът не е съобразил, че липсва основен елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид на това, че няма претърпяна вреда или пропусната полза, която да е пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразен акт на органа. Смята, че доброволното изразходване на средства за адвокатско възнаграждение за защита по дела за отмяна на наказателни постановления не може да се определи като вреда от административна дейност. Твърди, че присъденото обезщетение в размер на 1200 лв. е крайно завишено и не отговаря на действително платеният хонорар, а следва да е минималния около 250 лв. Иска, да бъде отменено обжалваното решение и се отхвърли иска по ЗОДОВ, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - „ИНСА ОЙЛ” ООД, гр. Р., чрез пълномощник адв. И.К, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението в обжалваната част и претендира разноски за касационната инстанция.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилността на съдебното решение. Излага, че съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, обуславяща наличие на предпоставките за присъждане на обезщетение, в съответствие с диспозитива на ТР №1/2017г. по ТД №2/2016г. на ВАС, както и наличие на доказателства за своевременно извършен разход – преводи по банков път на сумите за адвокатски хонорар, чийто размер не следва да се счита за завишен, с оглед вида и характера на извършената работа. Смята, че не налице нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното първоинстанционно съдебно решение.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С решение № 2722/19.12.2019г. по адм. дело №3076/2019г. по описа на Административен съд - Пловдив е осъдена Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София да заплати на „ИНСА ОЙЛ” ООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 1200 лв., ведно със законна лихва, считано от 08.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 457, 50 лева.
От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че с наказателно постановление № 195 от 08.04.2013 г. на председателя на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”, на „ИНСА ОЙЛ” ООД е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лева за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 9 от ЗЗЗНН / отм. /. С решение № 2090/26.07.2013 г. по АНД № 2853/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив е отменено наказателното постановление. Решението на районния съд е потвърдено с решение №41 от 08.01.2014г по кнахд №3123/2013г. на Административен съд - Пловдив.
Установено е от административния съд, че пред РС - Пловдив „ИНСА ОЙЛ” ООД е представлявано от адвокат, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и са приложени доказателства за заплащане по банков път на адвокатското възнаграждение за производството по ЗОДОВ /л. 46 и сл. от адм. д. № 2005/ 2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив/, при първоначалното разглеждане на делото. Установено е, че платеното адвокатско възнаграждение е общо в размер на 1200 лв. за двете съдебни инстанции.
При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дела от административнонаказателен характер, приключили с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред двете инстанции в размер на 1200, 00 лв.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на предявения иск в процесния случай и кумулативно са налице предпоставките: наличие на отменен като незаконосъобразен административния акт, наличие на причинена вреда и нейният размер и наличие на причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Съдът е приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ, като е съобразил и се е позовал на ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСС на ВАС.
По отношение размера на иска първоинстанционният съд е приел, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, съответства на материалния закон, при произнасяне по същество на спора и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът е постановил решението при условията на чл. 226 от АПК след като с решение№13194 от 07.10.2019г. по адм. д. №628/2016г. на ВАС е отменено решение №2226 от 16.11.2015г. по адм. д. №2005/2015г. на Административен съд - Пловдив, като делото е върнато за ново разглеждане и са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд относно установяване на фактическите обстоятелства по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав приема, че са обосновани и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за осъществен фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно е установено, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт с влязло в сила съдебно решение - наказателно постановление № 195 от 08.04.2013 г. на председателя на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”. Обосновано е прието, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от пълномощника - адвокат пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Правилно административният съд е съобразил ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС, с което се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред. В тази насока е и предприетата законодателна промяна в ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и изрично с чл. 63, ал. 3 е предвидено заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд и касационното производство пред административен съд, като по този начин установената практика с ТР №1/2017г. на ОСК на ВАС е нормативно регламентирана отговорността за разноски. Единственият ред за защита и обезщетяване на вредите е бил по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Следва да се има предвид, че с ТР № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски (преди промяната в ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – настоящ ответник, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите на пострадалия действие.
В случая е неприложим чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като присъдения размер съответства на чл. 36, ал. 2 от ЗА - този размер не бива да е по-малък от предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция). Уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в размер малко над минималния предвиден размер, е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им.
Предвид касационните възражения в жалба относно размера на присъденото обезщетение за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни, като обезщетението е "справедливо и съразмерно" предвид отмененото наказателно постановление, с което е била наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 5000 лв. В тази връзка изрично в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати твърдените от жалбоподателя касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход от процеса на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, като с оглед липсата на възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, следва да бъде уважен претендираният размер на адвокатско възнаграждение в пълен размер от 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.01.2020г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2722/19.12.2019г. по адм. дело №3076/2019г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София да заплати на „ИНСА ОЙЛ” ООД, гр. Р., с ЕИК 115624227, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600, 00 лв. (шестстотин лева). Решението е окончателно.