Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от кмет на община К. и от заместник – кмет „Икономика и финанси“ при община К., срещу решение № 28/30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 566/2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отменен мълчалив отказ на кмет на община К. за заличаване на адресните регистрации на четири лица по заявление рег. индекс № 11-02-115/08.08.2019 г. от С.Г и преписката е върната на кмета на община К. за постановяване на административен акт по цитираното заявление със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и в сроковете по чл. 99б, ал. 1-3 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), а също е обявена нищожността на изричен отказ за заличаване на адресните регистрации на лицата по посоченото заявление, обективиран в писмо изх. № 11-02-115/21.08.2019 г. на заместник-кмет „Икономика и финанси“ при община К..

В жалбата са релевирани доводи за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от оспорващия, а в условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли обжалваното решение да се обезсили или алтернативно да бъде отменено като неправилно на основанията посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за присъждане на разноските направени пред настоящата инстанция.

Ответникът по касационната жалба – С.Г, (син на починалия С.Г – жалбоподател пред Административен съд – Кюстендил) в представен по делото отговор на жалбата и молба, с изложени доводи по съществото на спора, чрез пълномощника си адв. Е.Й счита същата за неоснователна и моли решението на административния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения в хода на делото по същество.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по изложените съображения:

Съдебното производство е образувано по жалба на С.Г от [населено място] срещу мълчалив отказ на кмета на община К. за заличаване на адресните регистрации на четири лица по заявление рег. индекс 11-02-115/08.08.2019 г., последван от изричен такъв, обективиран в писмо изх. № 11-02-115/21.08.2019 г. на заместник-кмет „Икономика и финанси“ при община К..

С обжалваното съдебно решение съдът е отменил, като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на община К. по цитираното по-горе заявление, върнал е преписката на органа за постановяване на административен акт, съобразно мотивите на съда и е обявил нищожността на изричния отказ за заличаване на адресните регистрации на лицата по посоченото заявление, обективиран в писмо изх. № 11-02-115/21.08.2019 г. на заместник-кмет „Икономика и финанси“ при община К..

Съдът е приел, че оспорения мълчалив отказ, е незаконосъобразен. Административния съд е изложил мотиви, че в случая са нарушени нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение по случая и за служебно събиране на доказателства по преписката по предвидения в ЗГР процесуален ред. За да постанови този резултат от фактическа страна е установено, че административното производство е образувано по заявление рег. индекс 11-02-115/08.08.2019 г. от жалбоподателят до кмета на община К. с искане за заличаване на адресните регистрации на регистрираните през 2014 г. и 2015 г. на адреса му в [населено място], [улица] от брат му К.Г, четири лица с двойно гражданство – С.И, Д.М, Б.М и С.М, т. к. същите не живеят и никога не са живели на адреса. Със заявлението е поискано извършване на проверка от назначена от кмета комисия по чл. 99б, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР. Към заявлението е приложено Постановление на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. К. от 09.07.2019 г. по преписка вх. № 1015/2019 г. по описа на прокуратурата. С постановлението е отказано образуване на ДП за извършено престъпление от общ характер по преписка, образувана по жалба от С.Г срещу брат му К.Г, поради липса на данни за извършени престъпни деяния. В постановлението е посочено, че по преписката са налице данни за адресна регистрация на лица, които реално не обитават и не са обитавали адресите по регистрацията, поради което преписката е изпратена по компетентност на община К. за извършване на проверка по реда на ЗГР и приложимите подзаконови нормативни актове. По служебно изпратеното на общината постановление от прокурора е образувано отделно производство, приключило с Резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство от кмета на общината с изх. № 11-02-115/09.08.2019 г. По тази преписка органът е приобщил справка от отдел „АО и ЕСГРАОН“ при общината, от която не е установил данни за административно нарушение по ЗГР и приложимите подзаконови нормативни актове. Органът е посочил, че адресната регистрация на лицата е извършена със съгласие на един от собствениците на имота – К.Г, съгласно чл. 92 от ЗГР, който е подписал декларация по чл. 92, ал. 3 от ЗГР и е предоставил копие от документи за собственост на имота. Данните от проверката на отдел „АО и ЕСГРАОН“ са обективирани в писмо от началник отдела до Дирекция „Правни дейности“ в общината със справка за адресно регистрираните лица и копия от декларациите по чл. 92, ал. 3 от ЗГР, квитанции за платен данък и заявления за постоянен адрес. От документите е видно, че:

– Б.М е подал заявление за постоянен адрес от 09.01.2014 г., а К. Г. е подал декларация съгласие по чл. 92, ал. 3 от ЗГР и приходна квитанция за платен данък върху недвижимите имоти,

– С.М е подал заявление за постоянен адрес от 07.10.2015 г., а К. Г. е подал декларация съгласие по чл. 92, ал. 3 от ЗГР и приходна квитанция за платен данък върху недвижимите имоти,

- Д.М е подал заявление за постоянен адрес от 22.07.2014 г., а К. Г. е подал декларация съгласие по чл. 92, ал. 3 от ЗГР и приходна квитанция за платен данък върху недвижимите имоти и

- С.И е подал заявление за постоянен адрес от 08.07.2014 г., а К. Г. е подал декларация съгласие по чл. 92, ал. 3 от ЗГР и приходна квитанция за платен данък върху недвижимите имоти.

Съгласно справката на отдела от 05.08.2019 г., четирите лица са регистрирани на адреса в [населено място], [улица], на който адрес са регистрирани К.Г, жалбоподателя, Е.Г и К.Г.Ж сграда на адреса е съсобствена между жалбоподателя, К.Г, Г.П и В.Г, които са братя и тяхната майка. От материалите по преписката на Районна прокуратура – Кюстендил съдът установил още, че четирите лица с двойно гражданство преди и след адресната регистрация са влизали и излизали от Р. Б през ГКПП – Гюешево и ГКПП – Олтоманци, но са пребивавали и живели на адресната регистрация в [населено място]. От удостоверенията за постоянен и настоящ адрес на лицата е установено, че:

- Б.М е с постоянен адрес [населено място], [улица] настоящ адрес в [населено място],

- С.М е с постоянен адрес [населено място], [улица] настоящ адрес в [държава],

- Д.М е с постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица]

- С.И е с постоянен адрес [населено място], [улица] настоящ адрес в [държава].

Административният съд констатирал също, че преписката по заявлението на жалбоподателя от 08.08.2019 г. е приключила с писмо изх. № 11-02-115/21.08.2019 г. до същия /със сгрешено фамилно име/ от заместник-кмет „Икономика и финанси“ при община К. – Н.К, подписала се за кмет със запетая. В писмото се сочи, че в отговор на заявлението общината е предприела действия по отписване на лицата, регистрирани на адреса, като Група „Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Кюстендил е уведомена да не бъдат издавани документи са самоличност преди уточняване на адреса. Издателят на писмото е с делегирани правомощия от кмета по заповед № РД-00-1021/14.11.2017 г. за подписване на първични счетоводни документи за финансирания и плащания, месечни и тримесечни счетоводни отчети и отчети за касовото изпълнение на бюджета, заповеди за командировки, молби и заповеди за отпуск, утвърждаване на актове за бракуване на активи и подписване на кореспонденция до ведомства, организации, търговски дружества и др. Няма данни за редовно връчване на писмото на жалбоподателя. Във връзка с преписката, с писмо изх. № 11-02-115/21.08.2019 г. заместник-кмета е уведомил ОДМВР – Кюстендил, група „БДС“ за необходимо съдействие при промяна на личните документи на четирите лица, като бъдат препратени към отдел „АО и ЕСГРАОН“ в общината за промяна на адреса. Въз основа на така установеното съдът е приел, че подаденото от С.Г заявление от 08.08.2019 г. е задължавало кмета да извърши проверка на адресните регистрации на лицата по реда на чл. 99б, ал. 1 от ЗГР чрез издаване на заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация на лицата и за наличие на условията за промяна на адреса. Дължимо е било изготвяне на протокол от комисията за резултатите от проверката по реда на чл. 99б, ал. 2 от ЗГР и въз основа на протокола кметът да издаде съответната заповед. Посочил е, че Комисията по чл. 99б, ал. 1 от ЗГР е помощен орган, чиито заключения от проверката са процесуална предпоставка за валидна преценка на органа по преписката относно наличието или липсата на условията за прекратяване на адресната регистрация на лицата. Счел е също, че проверката, която кметът е извършил по другата административна преписка, образувана по Постановлението на прокурора, не е приобщена към материалите по процесната преписка. За тази проверка не е уведомен и заявителя по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, като преценката на органа по административнонаказателната преписка не може да служи за изхода по административната преписка, т. к. се касае за различен вид отговорност и правни последици. След подробен анализ на приложимите разпоредби от ЗГР, както и на съдебната практика на Върховния административен съд, първоинстанционният съд на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отменил оспорения мълчалив отказ на кмета на община К..

По отношение на отказа за заличаване на адресните регистрации на лицата по посоченото заявление, обективиран в писмо, изх. № 11-02-115/21.08.2019 г. съдът приел, че същият е нищожен, тъй като единствено кмета на общината е компетентния орган, който може да постанови валиден отказ по заявлението на жалбоподателя. Въз основа на това заключил, че процесният отказ не е акт на орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗГР за заличаване на адресна регистрация, който да подлежи на обжалване по силата на чл. 92, ал. 14 от ЗГР само пред административния съд, като е цитирал и съдебна практика на ВАС в този смисъл.

Върховния административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК прие следното:

По делото няма спор, че административното производство по реда на чл. 99б и сл. от ЗГР е започнало по искане от С.Г (баща на ответника пред настоящата инстанция С.Г) до кмета на община К.. Искането е подадено от Георгиев в качеството му на съсобственик на имот в [населено място], [улица]. Правилно и обосновано съдът е приел, че подаденото заявление от ответника по касация е задължавало кмета на извърши проверка на адресните регистрации на посочените по-горе в решението лица по реда на чл. 99б, ал. 1 от ЗГР чрез издаване на заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация на лицата и за наличие на условията за промяна на адреса. Безспорно също по делото е, че проверката, която кметът е извършил по административната преписка, образувана по Постановлението на прокурора, не е приобщена към материалите по преписката образувана по подаденото от ответника заявление. Ето защо правилни са изводите на съда, че остават неизяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което води до нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Касационната инстанция, като съобрази разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР и приложението й от страна на административния съд намира, че правните изводи за отмяна на обжалваното решение с което е постановен отказ за заличаване на адресна регистрация за правилни.

Постановеното от Административен съд – София-град решение е правилно и не е допуснато нарушение на материалния закон, каквото касационно основание се сочи. Първоинстанционният съд, след задълбочен анализ на доказателствата по делото и на приложимите правни норми на ЗГР, правилно и обосновано е направил извод за незаконосъобразност и нищожност на оспорените актове. Обосновано съдът е приел, че процесната адресна регистрация, би следвало да бъде приведена от страна на административния орган, в съответствие с действащата към момента нормативна уредба, като в дадения случай бъде заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на всички четири лица по реда на чл. 99б, ал. 1-3 от ЗГР.

Обстоятелството, че към момента на извършване на адресната регистрация на посочените лица по постоянен, а за Д.М и по настоящ адрес не е допуснато нарушение на действащата към момента разпоредба е ирелевантно за спора предвид това, че е настъпила законодателна промяна, регламентираща нови изисквания, на които тази регистрации не отговарят. Съответно, след като един от собствениците на имота изрично е заявил несъгласието си тези трети лица да имат регистрация на този имот и да получават кореспонденцията си на този имот и същите не живеят в имота, то адресната им регистрация следва да бъде заличена. Такава е и целта на закона - да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицата в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение, а в случая това може да стане само със заличаването на адресните регистрации на тези трети лица от административният адрес на жилището където живее ответникът по настоящото дело.

При тези данни по делото, административният съд като е отменил мълчаливия отказ на кмета на община К., за заличаване на адресните регистрации на посочените четири лица по подаденото заявление, като незаконосъобразно и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне е постановил съдебно решение в съответствие с приложимия закон.

Правилно административния съд е приел, че всяка адресна регистрация, независимо дали е била законосъобразна или не към момента на извършването и следва да бъде приведена в съответствие с действащите към момента законови изисквания. Недопустимо е да се смята, че напусналите адресно регистрирани лица, неизпълнили задълженията си по чл. 90, ал. 1 ЗГР да променят адресната си регистрация имат право на "пожизнена адресна регистрация", тъй като това противоречи на целта на закона, а именно да се поддържа регистъра на населението в актуално състояние по отношение на настоящ и постоянен адрес на лицата.

Обосновано и правилно съдът е приел и нищожността на изричния отказ за заличаване на адресните регистрации на лицата по посоченото заявление, обективиран в писмо изх. № 11-02-115/21.08.2019 г. на заместник-кмет„ Икономика и финанси“ при община К.. Настоящия състав на Върховния административен съд счита, че компетентен орган за издаване на заповед за заличаване на адресните регистрации на четирите лица е кмета на община К., съгласно разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, който е и органа компетентен да извърши регистрацията по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗГР, а не заместник кмет. Изложените в тази връзка мотиви от административния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да бъдат приповтаряни.

Освен това пред Върховния административен съд не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно не се обосновава отмяна на обжалваното съдебното решение.

При този изход на спора следва да бъде осъдена община К. да заплати на ответната страна направените по делото разноски, съгласно представен по делото списък на разноските – л. 33 от настоящото дело.

Настоящият съдебен състав на ВАС счита обаче, че претенцията на ответника за присъждане на адвокатски хонорар следва да е в размер на 500 лева, касаеща само встъпилото лице С.Г, но не и починалото лице. Ето защо неоснователно е искането съдържащо се в списъка за разноски за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) в размер на 500 лева и на починалото лице С.Г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 28/30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 566/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА О. К, пл. „Велбъжд“ № 1 да заплати на С.Г, с адрес, [населено място], [улица] съдебен адрес, гр. К., ул. „Гороцветна“ № 35 сумата от 500 (петстотин) лева представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.