Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 14831 от 04.11.2019г., постановено по адм. д. № 8601/17г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил жалбата на „Е. Б“ ЕАД против Заповед № Е – РД – 16 – 574/2017г. на министъра на енергетиката и е оставил без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Е. Б“ ЕАД, ЕИК 115252741, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Илиянци“ № 119А, представлявано от Г. Менцелопулос и Т. Пурнел, чрез пълномощника им адв. Х.М. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответният по касационната жалба министър на енергетиката чрез процесуалния си представители взема становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението тричленният състав на ВАС, трето отделение, е е отхвърлил жалбата на „Е. Б“ ЕАД против Заповед № Е – РД – 16 – 574/2017г. на министъра на енергетиката.
Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаването на процесната заповед, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорената заповед. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, мотивирана с излагане на фактически и правни основания за издаването й. Прието, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Систематизирани мотиви на състав в тази насока се свеждат до следното: 1. Възпроизведена е относимата правна рамка към спора – разпоредби от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) /ЗЕЕ/ и Наредба № Е – РД – 04 - 06 от 28.09.2016г. На база на тях е обоснован извод, че жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ и за да бъде уважено искането му за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произтичаща от възобновяеми източници, е необходимо да отговаря на условията на чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата, изискванията на която разпоредба са кумулативни и следва да са налице едновременно. 2. Посочено е, че в конкретния случай жалбоподателят не е отговарял на изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6, б.“б“ от Наредбата – да е представил в Агенцията за устойчиво развитие отчет за управление на енергийната ефективност съгласно чл. 63 ЗЕЕ. 3. Решаващият съд е приел за неоснователно становището на жалбоподателя, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на административно-производствените правила, тъй като не му е дадена възможност да представи необходимия отчет за енергийна ефективност. Този извод е обоснован с нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, който въвежда специален ред за отстраняване на несъответствията и/или за предоставяне на допълнителна информация и/или документи.
Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата.
В касационната жалба на „Е. Б“ ЕАД се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, като не е обсъдил конкретните факти и обстоятелства по делото. Излагат се аргументи, че въпросният отчет е бил наличие към момента на издаване на заповедта, като допуснатите нередности по отношение на срока за предоставянето му не съставляват основание за отказ за предоставяне на помощта по процедурата на Наредбата.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Решението на тричленния състав на Върховния административен съд в е не правилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Предмет на регулиране с оспорения административен акт е предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.
С Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката, за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II Критерии за допустимост, Размер на помощта, чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. С чл. 3, ал. 2 и ал. 3 са определени критериите за допустимост.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата, когато предприятието е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) следва да: а) има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система, и б) е представило в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ).
С Раздел III от Наредбата са регламентирани условията и реда за предоставяне на помощта. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата когато заявлението и/или приложенията към него не отговарят на изискванията, министърът на енергетиката уведомява писмено заявителя и определя подходящ срок за отстраняването на несъответствията и/или за представяне на допълнителна информация и/или документи. Срокът не може да бъде по-кратък от 10 и по-дълъг от 20 работни дни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от наредбата министърът на енергетиката в срок от 20 работни дни от постъпване на заявлението издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба.
Настоящият съдебен състав приема, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и чл. 30, ал. 2, чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК.Аистративният орган не е изпълнил точно изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, като не е дал указания за представяне на доказателства за изпълнение на изискването дружеството да е е представило в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ). Този извод не се променя от обстоятелството, че административният орган е събрали служебно информация в тази насока, доколкото по делото са ангажирани доказателства, че такъв отчет е бил подаден от дружеството в Агенцията за устойчиво енергийно развитие на 15.05.2017г. /л. 103 – 104 от адм. д. № 8601/17г. по описа на ВАС, трето отделение/.
Независимо че е събрал служебно информация, административният орган е следвало да изпълни изискването на чл. 7 от Наредбата и да даде указания за отстраняване на нередовности по заявлението. Обстоятелството, че на дружеството е подало със закъснение пред АУЕР отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) и не може да обуслови отказ за предоставяне на помощта.
Освен допуснатото нарушение на чл. 7, ал. 1 от наредбата, административният орган е допуснал и нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК - след като е констатирал, че искането не удовлетворява останалите изисквания на закона (чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "б" от наредбата), не е уведомил заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще доведе до прекратяване на производството. Също така в нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК при служебното събиране на доказателства (справка РД – 08 – 128 - 6/11.04.2017 г. на АУЕР/л. 27 от първоинстанционното дело), административният орган не е преценил, че чл. 7, ал. 1 от Наредбата изисква за нередовността на заявлението да бъде уведомен заявителя за представяне на допълнителна информация или документи. В нарушение на чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК, административният орган не е събрал и допуснал относими доказателства, свързани с факти и обстоятелства от значение за правата на дружеството по чл. 8, ал. 1 от Наредба за предоставяне на помощта, които са били налични към момента на провеждане на административното производство и постановяване на административния акт. В тази връзка следва да бъде посочено, че нормата на чл. 142, ал. 1 АПК изисква съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му, а въпросният отчет е бил наличен към датата на издаване на оспорената заповед.
Допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила в случая са съществени поради това, че недопускането и несъбиране на доказателства, свързани с предоставянето на отчет за енергийна ефективност, са препятствали предоставяне на помощта в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Наредбата, поради което и обуславя незаконосъобразност на отказа по чл. 8, ал. 3 от Наредбата.
На основание изложените мотиви обжалваната заповед № № Е – РД – 16 – 574/2017г. на министъра на енергетиката се явява незаконосъобразна като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и на материалноправни разпоредби и в съответствие с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на дружеството при съобразяване на изложените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона
Като е приел друго е отхвърлил подадената жалба срещу така издадената заповед, първоинстанционният състав на ВАС е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде отменена.
При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 1 395лв., като редуцира заплатеното адвокатско възнаграждение до размер на 500лв. за всяка една инстанция при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Водим от горното и на чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14831 от 04.11.2019г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм. д. № 8601/17г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Заповед № № Е – РД – 16 – 574 от 03.07.2017 г. на министъра на енергетиката, с която на „Е. Б“ ЕАД, ЕИК 115252741, е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.
ВРЪЩА делото като административна преписка на министъра на енергетиката за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да заплати на „Е. Б“ ЕАД, ЕИК 115252741, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Илиянци“ № 119А, представлявано от Г. Менцелопулос и Т. Пурнел, разноски по делото в размер на 1 395 /хиляда триста деветдесет и пет/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.