Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Н от [населено място], [област], против решение № 101 от 09.04.2020 г. по адм. д. № 983 по описа за 2019 г. на Административен съд отм. а Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ОП-194/2019 от 17.12.2019 г. на изпълняващия функциите на Административен ръководител на Окръжна прокуратура С. З.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), чл. 312 - чл. 320 от ЗСВ, чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 229 от ЗСВ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Аивен ръководител – Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – С. З не е взел становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата на Н.Н - следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – С. З, срещу заповед № ОП-194/2019 от 17.12.2019 г. на изпълняващия функциите на Административен ръководител – Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура отм. а Загора, с която е разпоредено да не се изплати на жалбоподателя допълнително трудово възнаграждение за постигнати високи резултати през 2019 година.

За да постанови решението си, Старозагорският административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, без...