Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Билд строй-Варна" ООД, ЕИК 204065321 чрез процесуални представители адвокат А.Н и адвокат Д.Ф, против Решение № 168/07.02.2020г. по адм. дело № 2291/2019г. на състав при Админинстративен съд - гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03000318005661-091-001/27.03.2019г., издаден от Д.К на длъжност началник сектор, възложил, ревизията и Г.Х на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна, изцяло потвърден с решение № 103/14.06.2019г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, чл. 12 и чл. 45 ал. 5 от ЗДДС задължения за ДДС за данъчен период м. 02.2018г. в общ размер на 14 166, 67лв. главница и лихви в размер на 1487, 62лв. Направени са искания за спиране производството по делото до приключване на образуваното конституционно дело № 14/2019г., а също и за отправяне на преюдициално запитване с въпроси дали разпоредба на чл. 102 ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2018г., не противоречи на Общностното право. С твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, касаторът претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да да се отмени РА като незаконосъобразен. Заявява и искане за присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - Варна - оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. Г по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на искането за спиране на производството по делото до приключване на образуваното конституционно дело № 14/2019 г., жалбоподателят в открито съдебно заседание не поддържа същото, тъй като с Решение № 8/30.06.2020 по това дело Конституционният съд на РБългария се е произнесъл, като е отхвърлил искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г.; посл. изм. и доп., бр. 52 от 9.06.2020 г.).

По отношение искането за отправяне на СЕС: Съобразно чл. 629, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът следва винаги да отправи преюдициално запитване, когато се поставя въпрос за валидността на акт по чл. 628 ГПК. Съмнение относно валидността на даден регламент може да има единствено при обективиране на твърдение за противоречието му с акт от по-висок ранг, т. е. с акт на първичното право. В този аспект националният съд не е длъжен да сезира СЕС винаги, когато се постави въпрос за валидността на общностен акт, а само тогава, когато вътрешното му убеждение създава у него съмнение за невалидност на акта. Това се вижда и от т. 14 от Решение на СЕО по дело 314/85, според която: тези юрисдикции (националните юрисдикции) могат да разгледат валидността на акт на Общността и ако не считат, че правните основания за наличието на невалидност, изтъкнати от страните пред тях, са основателни, да отхвърлят тези правни основания, като заключат, че актът е напълно валиден. Видно от мотивите за отправяне на искане за преюдициално запитване, касационният жалбоподател счита, че чл. 102 ал. 4 от ЗДДС противоречи на Общностното право, и по специално с въвеждането на двойнствен режим на задължителна регистрация по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗДДС по отношение на напълно равнопоставени икономически субекти се нарушават правилата на конкуренцията, предвидени в ДФЕС. Настоящият касационен състав на ВАС счита, че искането е неоснователно по следните съображения:

Чл. 287 от Директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. за ДДС (в дял XII Специални режими, глава 1, Специален режим за малки предприятия) позволява на държавите членки да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не превишава определена в националното законодателство горна граница. България се е възползвала от тази възможност като в общия случай е освободила от облагане доставките на данъчно-задължени лица, чиито облагаем оборот е 50 000лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, а с оспорваната разпоредба на чл. 102, ал. 4 ЗДДС за определена категория субекти е намалила периода на това освобождаване. Разпоредбата третира задължения на доставчика по облагаема доставка за внасяне на данък върху доставки, с които надхвърля облагаемият оборот от 50 000, включително и за доставката, с която посоченият праг е надхвърлен. Принципът на данъчен неутралитет като основен принцип на общата система на облагане с ДДС в ЕС би бил нарушен, ако начисленият данък на доставчика, на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС, не подлежи на приспадане от получателя. Това обаче не зависи от законовата регламентация, съдържаща се в оспорваната разпоредба, а от липсата на правила за упражняване на правото на приспадане от получателя в този случай и административната практика при решаване на искания за приспадане в обсъжданата хипотеза.

Това, с което оспорената разпоредба засяга правното положение на доставчика, е обстоятелството, че е възможно той да не е получил платен ДДС от получателя по сделката, а да бъде задължен да внесе този данък. Събирането на дължимия ДДС от получателя по облагаемата доставка обаче е въпрос на спор между частно-правните субекти - страни по сделката и не е предмет на регулация от публичното право.

Отделно от изложеното, неподаване на заявление за задължителна регистрация, когато са налице условията затова, по същество е укриване на облагаемия характер на сделките, следващи момента на регистрация, а с изменението на чл. 102 и на тази, с която се надхвърля прага на облагаемия оборот. Съгласно т. 49 от мотивите на Решение на СЕС от 05.10.2016г. по дело С-576/15г., ЕТ „М.М”, Съдът приема, че „... що се отнася до принципа на неутралитет, който законодателят на Съюза е предвидил като отражение в областта на ДДС на общия принцип на равно третиране (вж. решения от 29 октомври 2009 г., NCC Construction Danmark, C 174/08, EU:C:2009:669, т. 41, както и от 5 март 2015 г., Комисия/Люксембург, C 502/13, EU:C:2015:143, т. 50), следва да се отбележи, че данъчнозадължените лица, извършили данъчна измама, която се състои по-специално в укриването на облагаеми доставки и свързаните с тях доходи, не са в сходно положение с данъчнозадължените лица, които спазват своите задължения в областта на счетоводното отчитане, декларирането и плащането на ДДС.Стелно данъчнозадължено лице, което умишлено е участвало в такава измама и е застрашило функционирането на общата система на ДДС, няма право да се позовава на този принцип (вж. в този смисъл решения от 18 декември 2014 г., Schoenimport Italmoda Mariano Previti и др., C 131/13, C 163/13 и C 164/13, EU:C:2014:2455, т. 48 и от 28 юли 2016 г., Astone, C 332/15, EU:C:2016:614, т. 58).

Предвид изложеното, разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС, сама по себе си, не нарушава принципа на данъчен неутралитет и същата не противоречи на Общностното право. /В този смисъл и становището на Върховния административен съд по конституционно дело № 14/2019 г./ Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-03000318005661-091-001/27.03.2019г., издаден от Д.К на длъжност началник сектор, възложил, ревизията и Г.Х на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна, изцяло потвърден с решение № 103/14.06.2019г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, чл. 12 и чл. 45 ал. 5 от ЗДДС задължения за ДДС за данъчен период м. 02.2018г. в общ размер на 14 166, 67лв. главница и лихви в размер на 1487, 62лв

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Варненския административен съд като валидно и допустимо.

За да отхвърли жалбата на дружеството против РА, първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на на чл. 102, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС, обн. ДВ бр. 97 от 2017 г. в сила от 01.01.2018 г., и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, според които, ако облагаемият оборот от 50 000 лв. или повече е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Правилен е крайният извод, че на 02.02.2018 г. за задълженото лице е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС по см. на чл. 96, ал. 1 изречение второ по ЗДДС, както и че безспорно до 09.02.2018 г. от страна на „Б. С. В" ООД не е подадено заявление за регистрация по ЗДДС. Не е налице допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон.

По изложените съображения решението на Варненския административен съд като постановено в съответствие с приложимата материалноправна норма следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 999.63 лв.

Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

О. Б. У. искането на „Билд строй-Варна" ООД гр. В. за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267 от ДФЕС.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 168/07.02.2020г. по адм. дело № 2291/2019г. на Админинстративен съд - гр. В..

ОСЪЖДА „Билд строй - Варна" ООД, ЕИК 204065321, със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от С.С да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП сумата от 999, 63лева. /деветстотин деветдесет и девет лева и 63ст./ разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.