Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място], чрез процесуален представител адв. Г. А. срещу решение № 260058 от 09.04.2021 г. по в. т. дело № 622/2020 г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 260293 от 19.10.2020 г. по т. д. № 552/2019 г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение.

С решение № 734 от 26.07.2019 г. по т. д. № 522/2019 г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение е обявена неплатежоспособността на „Торове БГ“ ЕООД с начална дата 31.12.2017 г., по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото му, постановено е прекратяване на неговата дейност, дружеството е обявено в несъстоятелност, а производството е спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. С молба вх. № 266713/25.09.2020 г., уточнена с молба вх. № 267827/13.10.2020 г., „Алвас“ АД, [населено място] е поискало възобновяване на производството.

С потвърденото с въззивния съдебен акт – предмет на настоящата касационна жалба, първоинстанционно решение на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ е възобновено спряното производство по несъстоятелност на „Торове БГ“ ЕООД, прекратени са правомощията на неговите органи, дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото в нея и разпределение на осребреното имущество, назначен е временен синдик и са определени дата и дневен ред за първо събрание на кредиторите.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по недопустима молба, подадена на 25.09.2020 г. след предвидения в чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок, който е започнал да тече на 30.07.2019 г. Релевира доводи за неправилност на извода, че със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ срокът е спрял да тече от 13.03.2020 г. до 15.05.2020 г., започнал е да тече отново на 16.05.2020 г. и е изтекъл на 29.09.2020 г. В тази насока поддържа, че едногодишният срок е преклузивен и същият не е спирал да тече.

Касаторът излага и доводи за липса на абсолютна процесуална предпоставка за подаване на молбата – липса на правен интерес, тъй като молителят не е имал качеството кредитор към момента на подаване на молбата. Оспорва качеството кредитор на основание договор за доставка от 22.08.2018 г. по следните съображения: не е доказано наличието на множество неизпълнени договори за доставка на пшеница и царевица, по които молителят е заплатил авансово на касатора; договорът за цесия от 05.06.2019 г. е създаден за целите на производството - за да обори възражението за липса на легитимация; в подкрепа на възражението за антидатиране на договора се позовава на твърдението на молителя, че съобщението за цесията е връчено на „Торове БГ“ ЕООД /н./ едва на 02.10.2020 г. и на липсата на доказателства цесията да е съобщена на длъжника, тъй като съставената на 30.09.2019 г. разписка от „Интерлогистика“ с дата на доставяне 02.10.2019 г. не съдържа данни за съдържанието на пратката.

Касаторът релевира и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – противоречие в мотивите на въззивното решение, тъй като не може да се установи дали съдът приема, че „Алвас“ АД е кредитор на основание договора за покупко-продажба от 22.08.2018 г. или на основание договори за цесия от 05.06.2019 г., 12.02.2019 г. или друга дата. Поддържа становище за неправилност на извода на въззивната инстанция, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ се установява, че към 31.05.2019 г. длъжникът е отразил в счетоводството си задължения към „Алвас“ АД, като навежда, че заключението на ССЕ не е обсъдено заедно с другите доказателства.

Касаторът поддържа също, че е налице основание за прекратяване на производството и за заличаване на длъжника по чл. 632, ал. 5 ТЗ поради това, че предплатената от молителя сума не е достатъчна за покриване на разноските за производството по несъстоятелност. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 ГПК – решението е вероятно недопустимо, както и въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Длъжен ли е молителят в производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ да обоснове и докаже качеството си на кредитор към датата на подаване на молбата?

2. Как се установява това качество и следва ли да се представят доказателства за размера на вземането и неговото основание?

3. Длъжен ли е съдът да следи служебно за активната легитимация в производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ?

4. При оспорването на качеството кредитор на посоченото в молбата за възобновяване основание следва ли кредиторът да докаже заявеното основание?

5. Допустимо ли е основанието, обосноваващо качеството на кредитор, заявено пред съда по несъстоятелността, да бъде променено пред въззивната инстанция?

6. Приложими ли са правилата за исковото производство, в частност разпоредбата на чл. 214 ГПК в производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ?

7. Ако отговорът е положителен, допустимо ли е молителят да измени едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане?

8. Ако с молбата е заявено едно основание и размер, а впоследствие пред въззивната инстанция се заяви друго основание и размер, подлежи ли молбата на отхвърляне като неоснователна или производството по нея следва да бъде прекратено като недопустимо?

9. Спазен ли е преклузивният срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, ако молителят впоследствие заяви друго основание, различно от първоначално заявеното и допустимо ли е това?

10. Следва ли при недоказване на първоначално заявеното основание молбата да се отхвърли като неоснователна и производството по делото да се прекрати?

11. Ако отговорът е положителен, то следва ли съдът да постанови заличаване на несъстоятелния търговец от ТРРЮЛНЦ на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ?

12. Приложима ли е забраната по чл. 214, ал. 1 ГПК в производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ?

13. Допустимо ли е изменение на първоначално заявеното основание, обуславящо качеството „кредитор“ в производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ при подаване на молбата пред първоинстанционния или въззивния съд?

14. Към кой момент се преценява качеството кредитор и свързан ли е той с първоначално заявеното основание или то може да бъде променяно по всяко време?

15. Ако към датата на промяна на основанието, ако тя е допустима, но установеният от закона преклузивен срок е изтекъл, какво следва да направи съдът – да прекрати производството като недопустимо или да отхвърли молбата като неоснователна?

Касаторът твърди, че първите единадесет въпроса /раздел II от изложението/ са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 166 от 12.03.2016 г. по т. д. № 3596/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 99 от 23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 87 от 24.06.2020 г. по т. д. № 1489/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 51 от 30.04.2014 г. по т. д. № 1977/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 73 от 11.05.2012 г. по т. д. № 1117/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. Поддържа, че отговорът на последните четири въпроса /раздел III от изложението/ би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В изложението касаторът поддържа въведените с касационната жалба оплаквания за недопустимост, като навежда, че същите обосновават вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като същото е било постановено, след изтичането на преклузивния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Ответникът „Илтекс“ ЕООД, /въззиваем във въззивното производство/, [населено място], [община], чрез процесуален представител адв. Е. Г. Е. оспорва касационната жалба и излага евентуални съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че към момента на депозиране на молбата на „Алвас“ АД едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е изтекъл. Навежда доводи, че за допустимостта на молбата е достатъчно качеството кредитор да се твърди от молителя, а съществуването на вземане се доказва в хода на производството, като в случая са налице множество данни, от които може да се направи извод, че „Алвас“ АД е кредитор на „Торове БГ“ ЕООД /н./. Споделя изводите на въззивния съд относно действието на извършената цесия. Ответникът „Илтекс“ ЕООД релевира доводи за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по посочените в раздел II от изложението, т. 1, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и раздел III правни въпроси, а въпросите по т. 2, 3 и 4 от раздел II са разрешени в съответствие с практиката на ВКС.

Ответникът „Алвас“ АД, /молител в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/, [населено място], чрез процесуален представител адв. Л. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Излага съображения за допустимост на въззивното решение, тъй като молбата за възобновяване е подадена в срок и дружеството е кредитор, притежаващ активна процесуална легитимация. Оспорва становището на касатора, че срокът не е спиран със ЗМДВИП, и поддържа, че възраженията срещу качеството му на кредитор следва евентуално да се разгледат в производството по чл. 690 ТЗ, в случай на включване на претендираното вземане в списъците по чл. 685 или чл. 688 ТЗ. Изразява мнение, че производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е спорно исково производството, визираният едногодишен срок се отнася само за подаването на молбата, а останалите предпоставки за възобновяване могат да се докажат и дори осъществяват в хода на възобновеното производство, включително и пред въззивната инстанция, която съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да ги вземе предвид. Навежда, че към настоящия момент всички претендирани в процеса от него вземания са включени в списъците по реда на чл. 685 ТЗ. Ответникът „Алвас“ АД релевира доводи за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от касатора въпроси не кореспондират с изложеното в мотивите на съда, не обосновават неговите изводи, цитираните решения на ВКС касаят различни хипотези и въззивното решение е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС. Поддържа, че част от разсъжденията на касатора се отнасят до института на изменение на иска в общия исков процес и не следва да се прилагат в процедурата по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, представляваща охранително производство. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че предпоставките по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност са налице, тъй като молбата за възобновяване е подадена в рамките на едногодишния срок и е установено качеството „кредитор“ на молителя „Алвас“ АД спрямо „Торове БГ“ ЕООД /н./ към датата на подаване на молбата.

По отношение на едногодишния срок съдебният състав е посочил, че е започнал да тече от 29.07.2019 г. – датата на вписване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ в Търговския регистър, същият изтича на 29.09.2020 г., предвид спирането на сроковете за времето на извънредното положение през периода от 13.03.2020 г. до 15.05.2020 г., поради което възражението за недопустимост на подадената на 25.09.2020 г. молба поради просрочие е неоснователно.

Относно установяването на качеството „кредитор“ на молителя въззивната инстанция се е позовала на етапа на производството по несъстоятелност и е приела, че страната, поискала възобновяване на производството по несъстоятелност следва да установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, тъй като съществуването на вземането на кредитора по основание и размер е предмет на последващо установяване по реда на глава 43 ТЗ „Предявяване на вземания“. За да направи извод, че към датата на подаване на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност „Алвас“ АД е кредитор на „Торове БГ“ ЕООД /н./, съдебният състав се е позовал на представения договор за доставка на 1 500 м. т. царевица, по който е заплатена сума в размер 450 000 лв., поканата от 16.11.2018 г. за разваляне на договора и въз основа на направената справка по т. дело № 552/2019 г. на Варненски окръжен съд на счетоводното отразяване от „Торове БГ“ /н./ на негови задължения към „Алвас“ АД по описани договори в размер общо 1 461 123, 80 лв., от която сума отразеното задължение към „Алвас“ АД в размер 346 530лв. е по цитирания в молбата за възобновяване договор от 22.08.2018 г. Въззивният съд е съобразил също извършената с договор за прехвърляне на вземания от 05.06.2019 г. обратна цесия от „С.Г.Г“ ЕООД като цедент на „Алвас“ АД като цесионер на вземанията си към „Торове БГ“ ЕООД /н./ по договори за доставка между „Алвас“ АД и „Торове БГ“ ЕООД, прехвърлени му с предходна цесия. Отчел е и обстоятелството, че съобщението за извършената обратна цесия е получено от длъжника на 02.10.2020 г., с което цесията е произвела своето действие, респективно, „Алвас“ АД се легитимира като кредитор на вземането преди постановяване на въззивното решение.

Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, т. 1 и Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 10, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, независимо от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Преценката дали въззивният съдебен акт е правилен или неправилен и дали относимите въпроси са решени съобразно практиката на ВКС може да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК, ако обжалваният въззивен съдебен акт е допустим.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер 125 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260058 от 09.04.2021 г. по в. т. дело № 622/2020 г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 125 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.