4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 60746

гр. София 02.11.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия С. Ч. ч. гр. дело № 3427 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по чл. 274, ал. 3 ГПК е образувано по частна касационна жалба с вх. № 2760/25.05.2021 г. по регистъра на ВтАС /Великотърновски апелативен съд/, подадена от В. Л. Д. против определение № 177 от 16.04.2021 г. по ч. гр. дело № 145/2021 г. на ВтАС.

В отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД, [населено място] поддържа становище за правилност на обжалваното определение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради следните съображения:

С определението на въззивната инстанция е потвърдено определение № 260039 от 14.01.2021 г. по гр. дело № 57/2020 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на В. Л. Д. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 260068 от 23.10.2020 г.

В изложението страната поддържа, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице релевираните от касатора основания за допускане на касационен контрол. Съображенията за това са следните:

За да удовлетворява изискванията за общо основание, поставеният въпрос трябва да е правен, а не фактически, и да е изведен от решаващите изводи на въззивният съд, както и да е обусловил изхода на делото /в този смисъл са и разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Първият и втория цитирани въпроси не притежават тези характеристики, тъй като не са изведени от решаващите мотиви на състава. В същите мотиви са обосновани правни разрешения, с които се тълкуват правилата на чл. 78, ал. 2 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. По чл. 78, ал. 2 ГПК се разглежда конкретна хипотеза, при която разноските не се възлагат на ищеца и същевременно се изяснява съдържанието на условието, определено в нормата като даване на повод за завеждане на делото. Решаващите изводи на състава са, че към датата на предявяване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вземането на ищеца е било изискуемо и ответникът е дължал връщане на преведената без основание сума, без да е нужна нарочна покана от кредитора, както и че ответникът по исковете е получил сума, за която не би могъл да има съмнение, че не му се следва и е дължал връщането от датата на превода. Крайният извод на състава е, че като не е върнал процесната сума повече от месец, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което правилото на чл. 87, ал. 2 ГПК е неприложимо. По така приетите правни разрешения касаторът не е поставил правни въпроси. В случая, първият и вторият поставени въпроси се припокриват по смисъл и на практика се свеждат до несъгласието на жалбоподателя с констатациите на съда относно това, дали ответникът е станал причина за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. Въпросът, намира ли приложение чл. 78, ал. 2 ГПК /конкретният текст е: „Ако не е изпратена покана за връщане на сума получена без правно основание по банкова сметка на ответника, намира ли приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в случай че предявеният иск е отхвърлен поради плащане от страна на ответника в срока за отговор на исковата молба и признание на предявеният иск? “/ при обстоятелства, които жалбоподателят въвежда като обуславящи приложението на нормата, без оглед на аргументите на състава е по правилността на съдебния акт, като е изведен от защитната теза на страната. Неотносим към изводите на състава е следващият втори въпрос, с който се въвеждат обстоятелства, които не са сред съдържащите се в преценката на съда, обективираща решаващите му изводи – „При получена по-голяма сума от дължимата по банкова сметка на ответника, налице ли е повод за завеждане на делото, ако не е налице покана с посочване на точния размер на полученото без основание и уведомяване за дължимостта му?“. Въпросът не е формулиран, с оглед решаващите мотиви на състава и поради това не формира общо основание. По чл. 78, ал. 3 ГПК, съставът е обосновал разбирането си за това, кога е налице регламентираната в нормата хипотеза, като е изяснил, че при мотивиране на отхвърлянето на иска с реализирано в хода на съдебното производство погасяване на задължението от ответника, не е налице фактическия състав на разпоредбата. Посочено е още, че ирелевантно е обстоятелството, дали ищецът е упражнил процесуалните си права по чл. 232 или чл. 233 ГПК. Въпросът – „Налице ли е хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК в случай, че исковата молба се явява и покана и в срока по чл. 131 от ГПК задължението по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е платено, с което е отпаднал и правния интерес на ищеца, но същият не е упражнил правомощията си по чл. 232 или чл. 233 от ГПК и съдът е разгледал иска като е постановил решение с отхвърлителен диспозитив в тази част?“, е по правилността на посочените изводи на състава. В т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че с въпроси по правилността на съдебния акт не се поставят правни въпроси, имащи значение за селектиране на касационната жалба. Затова тези въпроси, какъвто е и цитираният въпрос не релевират общи предпоставки за допускане на касационно обжалване. Налице са и други съображения, които обуславят извод за неоснователност на искането за допускане на касационен контрол. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес се изисква касаторът освен формулирането на правен въпрос да мотивира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, кумулативно изискуеми с общите предпоставки за допускане на касационен контрол. В случая страната се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е мотивирала допълнителни предпоставки чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяна на законодателството или обществените условия /в хипотезата на точно приложение на закона/, а при твърдение за липсата на съдебна практика /хипотезата на развитие на правото/, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени от нея разпоредби, които счита за непълни, неясни или противоречиви. Допълнителните основания са кумулативно изискуеми с общите основания предпоставки за допускане на касационен контрол. Предвид немотивирането на изложението с посочените основания следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

При така изложените съображения се налага извод за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване на релевираните основания.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 177 от 16.04.2021 г. по ч. гр. дело № 145/2021 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: