Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар С. П. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от съдиятаЮ. Р. по адм. дело № 9520/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката срещу Решение № 691 от 8.07.2021 г. на Административен съд София-област по адм. дело № 186/2020 г. в частта, с която е отменен негов акт изх. № 26-Р-11419 от 27.01.2020 г. в частта му относно отказ за верификация на разходи в размер на 78 890,91 лева по искане за плащане вх. № 26-Р-114/21.11.2019 г. на „Р. Г. АД по инвестиционен проект „Разширяване на производствената база“.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът необосновано е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), което не се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и че съдът не е изложил мотиви по относимите факти и приложимото право във връзка с извода си за допустимост на процесните разходи. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и решаване на спора по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата на „Р. Г. АД.

Ответникът – „Р. Г. АД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по жалба на „Р. Г. АД ЕИК[ЕИК] срещу акт изх. № 26-Р-11419 от 27.01.2020 г. на министъра на икономиката в частта му относно отказ за верификация на разходи в размер на 81 553,35 лева по искане за плащане вх. № 26-Р-114/21.11.2019 г. на „Р. Г. АД по инвестиционен проект „Разширяване на производствената база“.

Съдът е приел от фактическа страна, че на „Р. Г. АД е предоставена безвъзмездна финансова помощ по чл. 22д от Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) за изпълнението на инвестиционен проект „Разширяване на производствената база“ на „Р. Г. АД в гр. Костинброд. На 21.11.2019 г. инвеститорът е подал искане за възстановяване на средства в размер от 95 012,39 лв. за осигурителни вноски за периода от 01.04.2017 г. до 31.03.2018 г. С писмо от 05.12.2019 г. са дадени указания до инвеститора да конкретизира приложения към искането отчет по заетостта съгласно изискванията на договора. Коригираният отчет по заетостта е постъпил на 18.12.2019 г. и съдържа 61 броя работни места, като изчислената от дружеството сума на осигурителни вноски, която иска да бъде възстановена, възлиза общо на 79 762 лева (47 472,92 лева за 2017 г. и 32 289,08 лева за 2018 г.).

По подаденото искане за плащане е извършена проверка от комисия за проверка и верификация на разходите по постъпили искания за плащане за прилагане на насърчителна мярка по чл. 22д ЗНИ, назначена със Заповед № РД-16-1270/16.07.2019 г. на министъра на икономиката. За проверката е изготвен доклад изх. № 93-00-ЗЗ29/23.12.2019 г. Относно искането за плащане по проекта на „Р. Г. АД комисията е приела, че от заявените за възстановяване извършени разходи за осигурителни вноски по чл. 1.3. от договора в размер на 95 012,39 лева следва да се верифицира сума само до размера от 13 459,04 лева. Тя представлява стойността на платените разходи за 10 работни места (РМ), от общо 61 (РМ с № 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 40) по приложения отчет за заетостта, за които комисията е констатирала, че са изпълнени всички изисквания за плащане, включително приложимия размер на средногодишно възнаграждение за 2017 г. по последни актуални данни на НСИ за икономическата дейност по проекта.

Решаващият административен орган – министърът на икономиката, е възприел доклада на комисията, като по подаденото искане е постановил акт изх. № 26-Р-11419 от 27.01.2020 г., с който верифицира сума за разкритите по проекта 10 работни места (от общо 61) в размер на 13 459,04 лева, тъй като само за тях са изпълнени всички изисквания за възстановяване.

В съдебното производство са приети основно и допълнително заключение на СИЕ. Въз основа на заключенията на СИЕ съдът е приел, че са налице изискванията за възстановяване на сумата от 78 890,91 лева, която е платена от инвеститора „Р. Г. АД в качеството му на работодател за задължителни осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване (фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Пенсии“ и фонд „Безработица“), допълнителното задължително пенсионно осигуряване и задължителното здравно осигуряване. Според съда горната сума е в съответствие с чл. 1.3. от Договор № 103 от 07.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и на разпоредбата на чл. 22д, ал. 1 ЗНИ и чл. 14, пар. 9 от Регламент (ЕС) № 651/2014. Вноските са платени за нови работни места, които са разкрити в предприятието в периода от м. 04.2017 г. до м. 12.2018 г. и са свързани с основната икономическа дейност на дружеството, за осъществяването на която е одобрена безвъзмездната финансова помощ по проекта „Разширяване на производствената база“ на „Р. Г. АД в гр. Костинброд. По изложените съображения съдът е отменил отказа за сумата от 78 890,91 лв. и е отхвърлил оспорването в частта, с която е отказана верификация за разликата над сумата от 78 890,91 лв. до сумата от 81 553,35 лева.

Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, а също така и правилно, но по различни от изложените в него мотиви.

Касационната инстанция приема за основателно възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е подкрепил извода си за допустимост на разходите с конкретни мотиви по относимите факти и приложимия закон. Допуснатото от съда нарушение обаче не рефлектира върху изхода на спора, тъй като самият административен акт е издаден, без да са посочени фактическите и правните основания, послужили на органа да постанови отказа за верификация на процесните разходи. В административния акт и в доклада на комисията в качеството й на помощен орган се посочва единствено, че за 10 работни места са изпълнени всички изисквания за възстановяване на платените разходи за осигурителни вноски. По отношение на останалите работни места нито издателят на административния акт, нито неговият помощен орган са посочили кои са приложимите изисквания за допустимост на разходите и на кои точно от тях не отговаря подаденото искане за плащане, поради което отказът в отменената от съда част не съответства на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Предвид фактическата и правна необоснованост на отказа за верификация, съдът не е дължал проверка дали процесните разходи отговарят на изисквания за допустимост, нито е следвало да допуска СИЕ.

По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Частичната отмяна на отказа възстановява висящността на административното производство за сумата, за която съдът е отменил отказа. Първоинстанционният съд обаче не е постановил диспозитив за изпращане на преписката за ново произнасяне в тази част. Този пропуск следва да бъде отстранен от касационната инстанция, която следва да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за плащане на „Р. Г. АД за сумата от 78 890,91 лв., за която е отменен процесният отказ с обжалваното съдебно решение. При новото произнасяне административният орган следва да посочи фактическите и правните основания за издаване на административния акт в изпълнение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 691 от 8.07.2021 г. на Административен съд София-област по адм. дело № 186/2020 г. в обжалваната част.

ИЗПРАЩА преписката на министъра на икономиката за ново произнасяне по искане на плащане вх. № 26-Р-114/21.11.2019 г. на „Р. Г. АД ЕИК[ЕИК] по инвестиционен проект „Разширяване на производствената база“ в частта му за сумата от 78 890,91 лв. съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Юлия Раева