Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София срещу решение № 2057/15.04.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 2221/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221317009368-091-001/21.09.2018г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София в частта, която не е отменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на съда за изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК към датата на образуване на ревизионното производство и за момента, към който се приема за образувано ревизионното производство. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу отменената с него част от ревизионния акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация М.Й е на позиция за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С обжалваното решение е разпоредена отмяна на частта от РА, неотменена при оспорването по административен ред, с която са установени в тежест на М.Й задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер 6 153.93 лева и лихви за забава в размер 4 002.43 лева. По установяванията на административния съд поставящия началото на ревизионното производство акт е заповед за възлагане на ревизия № Р-22221317009368-020-001/29.12.2017 г., която е връчена на ревизираното лице на 25.01.2018 г. Според инстанцията по същество срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство за установяване на задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. е изтекъл на 31.12.2017 г., а началото на производството е поставено с връчването на ЗВР на 25.01.2018 г. Пропускането на срока е възприето като нарушение на администратовнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на РА. Решението е правилно.

Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд за изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК към момента на образуването на ревизионното производство за установяване на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Задълженията за подоходен данък са за 2011 г. При действието на чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ се подава до 30 април на годината следваща тази на придобиване на дохода. Това е и срокът за внасяне на данъка /вж. чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ в ред. до ДВ бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./. Т.е при действието на чл. 109, ал. 1 от ДОПК 5-годишния срок за образуване на производство за установяване на данъци тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 01.01.2018 г. /чл. 22, ал. 3 от ДОПК/.

Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия /вж. чл. 112, ал. 1 ДОПК/ и връчването на тази заповед на ревизираното лице /арг. чл. 114, ал. 1 ДОПК/. По хипотеза елементите на фактическия състав се осъществяват сукцесивно и ревизионното провоотношение се поражда от момента на връчването на ЗВР. В случая, по удостоверяването от приходната администрация, ЗВР е връчена на 25.01.2018 г., т. е ревизионното производство не е било започнало към 01.01.2018 г.

В съдебната практика преобладава разбирането, че по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е преклузивен /макар да е предвидена възможност за спирането му по чл. 109, ал. 2 от ДОПК/. Касаторът не установява основания за спиране на срока по чл. 109, ал. 2 от ДОПК. Изтичането на срока е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Постановеният при наличието на процесуална пречка административен акт е незаконосъобразен, а отмяната му с първоинстанционното решение – правилна.

Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АССГ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2057/15.04.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 2221/2019г. Решението е окончателно.