Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрк.. Н, против решение № 225/20.04.2018 г. постановено по адм. дело № 149/2018 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменено негово решение № 12/312/01831/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/356 от 05.04.2017 г. С решението е определена финансова корекция в размер на 38 299, 77 лв. по сключен договор № 12/312/01831 от 14.11.2011 г. между ДФЗ и „Сънфлекс“ ЕООД (Дружеството). Релевирани са доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – „Сънфлекс” ЕООД с адрес на управление в с. М., обл. Монтана, чрез процесуален представител адв.. Г излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна по следните съображения:
От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че със заявление за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г дружеството-жалбоподател е кандидатствало за получаване на безвъзмездна финансова помощ за изграждане и пускане в експлоатация на Фотоволтаична електроцентрала „Медковец - Солар “- 100 kWp. Сключен е административен договор №12/312/01831от 14.11.2011г. /на л. 60, т.І/ за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. между Държавен фонд“Земеделие“ от една страна и от друга-„Сънфлекс “ ЕООД, в качеството му на ползвател, като съгласно договора, ползвателят на помощта се задължава да извърши инвестицията в срок от 24 месеца от сключване на договора. Определен е и размерът на помощта-391 160, 00лв., съгласно Таблица за одобрени инвестиционни разходи. Съгласно чл. 4.1 от договора, Фондът има правото да упражнява постоянен контрол за целевото използване на инвестицията, като контрол може да упражняват и РА, МЗХ, Сметната палата, Европейската сметна палата и Европейската служба за борба с измамите. На контрол подлежат както ползвателят на помощта, така и негови контрагенти по подпомаганите дейности. Съгласно чл. 4.4 Фондът има право да откаже изплащането на помощта, в случай на неизпълнение от страна на ползвателя на някое от задълженията по договора и по Наредба №29 /11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Изготвен е и бизнес план/на л. 47-126, т.ІІ/, съгласно който ползвателят на помощта се задължава да назначи трима души след приключване на проекта - енергетик по експлоатация и поддръжка на ФЕЦ“Медковец -Солар“ и двама души работници по поддръжката на терена. При извършена проверка на място от Фонда в периода:14.07.2016г.-11.08.2016г. след плащането по проекта, както и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения бизнес план, а именно: неизпълнение на т. 4.12 от договора и чл. 46, ал. 1 от Наредба№29/11.08.2008г. Инвестицията е изпълнена, но не са разкрити 3 работни места за производствен персонал./видно от приложената справка на л. 228, т.І/. За периода 08.05-01.12.2012г. е имало назначено едно лице на трудов договор, а след изплащане на субсидията за следващите 3 финансови години- 2013, 2014 и 2015г. това работно място е закрито и не са разкривани нови работни места. Именно неразкриването на 3 работни места се явява неизпълнение на т. 4.12. от договора, а съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба №29/11.08.2008г. „В случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта“. Подобна трактовка е залегнала и в чл. 8.1 от договора „В случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта“. В този случай РА прилага санкциите по чл. 46 и чл. 47 от Наредба№29/11.08.2008г. С писмо, изх.№01-2600/356 от 30.01.2017г. /л. 122, т.І/, ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на дружеството-жалбоподател. Предоставена е възможност на дружеството –жалбоподател да направи възражение в 14- дневен срок от съобщението по основателността и размера на финансова корекция, което то е направило /на л. 125, т.І/. С Решение №12/312/01831/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ-София е наложена финансова корекция на дружеството-жалбоподател в размер на 38 299, 77лв. за неизпълнение по договор№12/312/01831 от 14.11.2011г.
За да отмени решение №12/312/01831/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/356 от 05.04.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-София, съдът е приел, че съгласно чл. 143 (1) Регламент № 1303/2013 държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2) Регламент № 1303/2013 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.
Така формулираното задължение на държавите членки поставя в центъра на изпълнението на задължението доказването нередността. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Не е ясно обаче в какво се изразява т. н. нередност, за да може да осъществи съдът контрол за законосъобразност на акта. Според съда, формално посочената –нарушение на т. 4.12 от договора не е достатъчна, за да може съдът да съобрази дали изпълнението на проекта е в съответствие с Таблица на одобрените разходи и количествено-стойностната сметка. Неразкриването на 3 работни места според първоинстанционния съд няма пряко отношение към инвестицията, която е изпълнена. Не е ясно и защо органът приема за приложима в случая т. 18 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР2007-2013г./л. 17-19, т.ІІ/, доколкото същата е публикувана след изтичане на 5г. мониторингов период от сключване на договора на 14.11.2011г. Не е ясно и дали неразкриването на 3 работни места за производствен персонал представлява по-малко от 50% от заложените в бизнес плана параметри на устойчива заетост, което би оказало влияние върху изпълнение на проекта от дружеството-жалбоподател, за да обоснове санкция 10% от общия размер на помощта. Това води до необоснованост на акта по отношение определяне на размера на финансовата корекция. От друга страна, административният орган въобще не е посочил, въз основа на кое от лимитивно изброените основания в чл. 46, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., е наложил финансовата корекция по процесния договор. Съдът е счел тези нарушения за съществени, защото те са довели до нарушаване правото на защита на оспорващия, в т. ч да разбере с кое свое деяние коя правна норма е нарушил, доколкото това административно производство по същество е свързано с твърдения от страна на административния орган за нарушаване на правото на Съюза и на националното право от страна на оспорващия.
Първоинстанционният съд е приел още, че в закона не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори", но същото може да се изведе от текста на чл. 37, ал. 3, т. 2 на закона, който гласи, че решението да се предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор/заповед, който съдържа - наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази законова норма следва, че индикаторите това всъщност са обектите на финансиране - предмет на инвестицията и техните показатели / площ, брой стаи, технически характеристики, капацитет и т. н., която се реализира с отпусната финансова помощ. В договора тези индикатори са упоменати в т. 4.12. като Таблица на одобрените инвестиционни разходи, като неразкриването на 3 работни места съгласно бизнес плана също не може да се приеме като индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, доколкото не е включено в предмета на инвестицията. Както бе посочено по-горе обаче, не е ясно доколко неспазването на условието за разкриването на 3 работни места за производствен персонал представлява по-малко от 50% от изпълнение на бизнес плана на дружеството-жалбоподател, за да обоснове санкция 10% от общия размер на помощта. Всичко това, според съда, води до материална незаконосъобразност и липса на мотиви досежно определената от органа финансова корекция, като основание за отмяна на оспореното решение.
Така постановеното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необоснованост.
Безспорно по делото е, че на 01.12.2011 г. между ДФЗ и „Кладенеца – Ц“ ЕООД е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” за изграждане и пускане в експлоатация на Фотоволтаична електроцентрала „Медковец-Солар“-100kWp, като според чл. 1.1 от него Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 73% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 12/312/01831 от 13.08.2010 г. Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г. „проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредбата). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителната разпоредба към Наредбата § 1, т. 6 и т. 26 са описани значенията на понятията „икономическа жизнеспособност” и „устойчива заетост”, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана.
В приложения бизнес план дружеството е заявило, че с изграждане на фотоволтаичната центарала се предвижда да се назначат на постоянна работа 3 души, както и да наеме работници при увеличаване на обема на работа. Във финансовата част са заложени разходи за заплати и социални осигуровки за производствен персонал.
Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4.12 от договор № 12/312/01831 от 14.11.2011 г., съгласно която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Следва да се посочи, че в одобрения проект се включва заявлението за подпомагане, заедно с всички изискуеми към него документи, в които попада и бизнес планът, както и че той е относим към преценка постигане на целите на мярка 312, тъй като с него се доказва устойчива заетост на проекта за съответния период. Ето защо, противно на приетото от съда, предмет на договора не е само одобрената инвестиция, която представлява изграждане и пускане в експлоатация на Фотоволтаичната електроцентрала. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради електроцентралата, за която му е отпусната финансова помощ, но със сключването на договора дружеството се е задължило да постигне и целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 312 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба № 29/2008 г., като за конкретното дружество целта е подобряване качеството на живот чрез разнообразяване на икономиката и възможностите за заетост в селските райони. Изрично е посочено, че за дейността ще бъде назначен на трудов договор и обучен персонал от трима души. С други думи, само с построяването, респ. с пускането в експлоатация на електроцентрала не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Поради това и неправилно съдът е приел, че от страна на административния орган формално е посочена като нарушена т. 4.12 от договора, което според съда не било достатъчно, за да съобрази дали изпълнението на проекта е в съответствие с Таблица на одобрените разходи и количествено-стойностната сметка. Оттук следва и изводът, че след като дружеството не е открило предвидените работни места за производствен персонал, то несъмнено нанася вреда на бюджета на Общността.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
В този смисъл, изискванията при сключване на договора не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не е спазил одобрения проект, съгласно определението, залегнало в § 1, т. 19 от ДР на Наредбата. Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока са неправилни и не се споделят от настоящия състав. Установената нередност се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план.
Неправилен е и изводът на съда, че неразкриването на 3 работни места съгласно бизнес плана не може да се приеме като индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, тъй като не е включено в предмета на инвестицията. Видно от разпоредбата на т. 4.12 от сключения договор може да се направи извод за това, че заложените в бизнес плана работни места за производствен персонал са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна на финансовата помощ. В този смисъл, изискванията при сключване на договора несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не е спазил одобрения проект. Както бе посочено по-горе, установената нередност се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план.
Настоящата инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че освен определения процент на финансова корекция, за да е законосъобразна наложената финансова корекция, трябва правилно да е определена и основата, на която се налага с оглед правилното определяне на размера на финансовата корекция. Размерът на финансовата корекция се определя като процент върху основата. В случая основата, от която органът е определил финансовата корекция, е стойността на сключения договор. Така определената основа не съответства на установеното в Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Видно от чл. 1, ал. 1 Законът има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. налагането на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове е виден и от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 6 ЗУСЕСИФ. Чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ също изрично е разписано, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Освен това, в чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г.) изрично са посочени средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, като при определяне на основата за налагане на финансови корекции не следва да се вземат предвид средствата от националния бюджет и тези от частно финансиране. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че проектът не е финансиран 100% от средства на ЕЗФРСР. Процентът на финансиране е 73 % от очакваните общи допустими разходи. Останалите средства до 100% от очакваните допустими разходи са финансирани с национални средства. С оглед на горното, основата върху която следва да бъде наложена финансовата корекция е не стойността на целия договор, а 73 % от стойността на допустимите разходи по договора. По тези съображения настоящият състав приема, че незаконосъобразно с обжалвания акт е определена финансова корекция и по отношение на средства, осигурени от национално съфинансиране.
По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество на спора.
С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Поради това и ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова разноски в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 225/20.04.2018 г. постановено по адм. дело № 149/2018 г. на Административен съд - Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 12/312/01831/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/356 от 05.04.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” В ЧАСТТА, с която като основа на финансовата корекция е определена стойността на договор №12/312/01831 от 14.11.2011 г. като определя за основа на финансовата корекция допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по договор №12/312/01831 от 14.11.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Сънфлекс” ЕООД срещу решение № 12/312/01831/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/356 от 05.04.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в останалата й част.
ОСЪЖДА „Сънфлекс” ЕООД да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.