Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Я.Я, подадена чрез пълномощник – адвокат Е.Да, против Решение № 4484/28.06.2019 г., постановено по административно дело № 11747/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК–10–ЮЗР–99/14.09.2018 г. на Началника на РДНСК – Югозападен район.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се приетите за установени от съда фактически установявания и съответните им правни изводи, като се твърди допуснато от административния орган нарушение на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени заповедта на Началника на РДНСК – Югозападен район, ведно с последиците от това.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Дашина по съображения, изложени в писмено становище.

Ответникът, Началникът на РДНСК – София се представлява от юрисконсулт Овчаров, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважена.

За „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД се явява юрисконсулт Каладжиева, която оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ответните страни – Главен архитект на район „Триадица“ при Столична община и Етажната собственост на блок [номер], [улица], чрез управителя П.И, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е Заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 99/14.09.2018 г. на Началника на РДНСК – Югозападен район, с която в производство по чл. 216, ал. 2 ЗУТ, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Я.Я срещу Разрешение за строеж № 32/29.05.2018 г. на Главния архитект на Район „Триадица“ – Столична община, за строеж „Приемно-предавателна станция за глас и/или данни SF1287 – част от националната мрежа на[Фирма 1] за безжична комуникация VIVACOM“, находящ се на покрива на сграда с идентификатор 68134.1002.94.1, в УПИ II – за ж. с., кв. 32, м. „И. В“, район „Триадица“, с административен адрес [населено място], [улица], бл. [номер].

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и законосъобразни.

Основният спор е правен и е свързан с приложението на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Съдът е приел, че тази норма не е приложима, тъй като в случая не се касае за преустройство на обект, собственост на етажен собственик в сградата, която е в режим на етажна собственост, в която хипотеза е приложима сочената разпоредба. На следващо място е развил мотиви за приоритетното приложение на специалния закон, който с оглед вида на разрешения за изграждане обект се явява Законът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, които се споделят от настоящия съд. Правилно, в тази връзка е приел, че е спазен специалният ред, разписан в чл. 69, ал. 1 ЗЕСМФИ за изграждане на инфраструктура за разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи в общи части на сграда – етажна собственост, а именно наличие на договор в писмена форма, сключен въз основа на решение на общото събрание на собствениците по реда на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. В случая по делото е представен договор за наем, сключен с „БТК“ ЕАД за предоставяне на временно ползване на част от покривното пространство за монтиране и използване на електронно съобщителни съоръжения и оборудване, както и решение на общото събрание на етажните собственици от 21.08.2014 г. за сключване на такъв договор. От формална страна, правилно съдът е приел, че решението на общото събрание е прието при спазване на изискването на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС, а именно с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Възраженията, съдържащи се в касационната жалба по повод редовността на това решение, не следва да се обсъждат, тъй като в ЗУЕС е предвиден специален ред за оспорване на решенията на общото събрание по съдебен ред пред съответния районен съд, каквото оспорване не се сочи да е било проведено.

Не е било спорно между страните, че при издаване на разрешението за строеж са спазени и общите изисквания, разписани в ЗУТ, като е изготвен проект, съдържащ съответните части, извършена е оценка на проекта за съответствието му с основните изисквания към строежите и са представени изискуемите се документи по чл. 143, ал. 1 ЗУТ.

Неоснователно е възражението на представителя на Върховна административна прокуратура за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като Началникът на РДНСК се произнесъл след законоустановения срок за това. С. То решение № 1 от 17.09.2018 г. по тълкувателно дело № 4/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, срокът, в който началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол следва да се произнесе по постъпили жалба срещу акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, е инструктивен, като издадената след изтичане на срока заповед представлява действителен акт.

Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4484/28.06.2019 г., постановено по административно дело № 11747/2018 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Я.Я, ЕГН : [ЕГН], да заплати в полза на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК : 831642181, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.