Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М.Р от [населено място], [община], срещу решение №73/01.04.2020 г. по адм. д.№409/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, поправено с решение №101/21.05.2020 г. по същото дело, с което е отхвърлено оспорването му против решение №1040-10-38/21.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, потвърждаващо разпореждане №[ЕГН]/08.07.2019 г., на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по обжалвания от него административен акт. Решението е в противоречие с разпоредбите на чл. 70 и сл. от КСО за определяне на размера на пенсията. Възразява срещу начина, по който е определен индивидуалният му коефициент. Не е взет предвид доходът му в периода от 01.01.1991 г. – 31.12.1993 г. в размер на 49056, 00 лв., нито доходът му от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. – 9 780, 00 лв. Заявява, че не дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, както е осъден. Във втора касационна жалба подадена срещу решение №101/21.05.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №73/01..4.2020 г. по адм. д.№409/2019 г., оспорва решението като незаконосъобразно и недопустимо. Претендира разноски.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Ловеч, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на административния съд като правилно. Излага подробни съображения в писмено становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационните жалби, намира следното:

Касационните жалби са допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение...