Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Д. Ксеникакис (D. Xenikakis), [дата на раждане] в [държава], чрез адв. Г.М, против Решение № 6489 от 08.11.2018 г., постановено по адм. д. № 5072/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице № 8177зз-20/16.04.2018 г., издадена от полицейски орган, Д.К отм. ши полицай при ГКПП А. С.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК, касационни основания. Твърди, че противно на приетото от съда по време на задържането са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се неустановеност на лицето, посочено като преводач и липсата на доказателства задържаното лице да владее английски език. Оспорва подписването на декларацията и твърди, че не е осигурена незабавна възможност задържаното лице да се свърже с адвокат, да бъдат уведомени близките му и да му бъдат разяснени правата на разбираем език. Навежда оплакване, че е налице разлика в съдържанието на представената от административния орган заповед и тази, изпратена на СГП и ВКП. Твърди, че заповедта е немотивирана, не препраща в тази си част към доказателствата от преписката и не са налице основания за налагането на мярката. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което заповедта за задържане да бъде отменена или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Иска да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът - полицейски орган, Д.К отм. ши полицай при ГКПП А. С, редовно уведомен, не депозира писмено възражение. В открито съдебно заседание по делото ответникът, представляван от юриск. Тошева, счита обжалваното решение за правилно, моли да бъде оставено в сила и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено, че със заповед за задържане на лице № 8177зз-20/16.04.2018 г. на полицейски орган, Д.К отм. ши полицай при ГКПП А. С, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР и във връзка с това, че лицето е било обявено за международно издирване с цел екстрадиция, се нарежда задържането на лицето Д. Ксеникакис (D. Xenikakis), [дата на раждане] в [държава], паспорт № [номер], издаден на 28.09.2013 г., за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на ГКПП А. С, Терминал 2, издадена в 10.00 ч. на 16.04.2018 г. Доколкото задържаното лице е чужд гражданин, заповедта му е обявена с помощта на преводач на английски език С.А в 12.19 ч. на същия ден, което е видно от изписаното от лицето върху нея възражение на английски език, че е наясно със съдържанието й. Към момента на задържането е съставен протокол за обиск, разяснени са правата на лицето по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР на английски език с помощта на същия преводач и е подписана декларация.

При така установената фактическа обстановка и след преценка на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е счел за неоснователни наведените пред него оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е изложил подробни мотиви, че от представената по делото декларация се установява, че задържаното лице е информирано на разбираем за него език за всички права, с които разполага като задържан, а с подаването на жалбата се дава израз, че е разбрало и реализирало същите. Приел е за допустимо наличието на времеви интервал между момента на задържането на лицето и осигуряването на преводач с мотива, че последното изисква техническо време. Изложил е съображения, че английският език е разбирам за задържаното лице, щом като собственоръчно е направило писмени възражения и бележки върху предявената му заповед и декларация. Решаващият състав е отхвърлил и възражението за наличието на разлика в съдържанието на оспорваната заповед, представена от административния орган по делото и тази, изпратена в СГП и ВКП, с мотива, че това се обуславя от незабавното изпращане на последната на посочените органи, а е предявена на задържаното лице в 12:00 ч. в присъствието на преводач, след което е допълнено нейното съдържание. Относно съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е изложил подробни съображения, че към момента на задържането са били налице предпоставките за задържането на лицето, тъй като в доказателствата по преписката се съдържа неоспорена информация, че лице със същите лични данни е обявено за издирване от властите на САЩ чрез „Интерпол“ Вашингтон, във връзка с издадена и влязла в сила заповед за задържане или съдебно решение от 25.02.2011 г. на Щатски окръжен съд, с цел наказателно преследване по обвинение за банкова измама, осъществена за периода от 01.01.2003 г. до 30.04.2004 г. на територията на САЩ. Решението е валидно, допустимо и правило.

С разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР е предвидена възможност за задържане от полицейски органи на лице, обявено за издирване, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест, за целта на което органът издава заповед с посоченото в чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание.

Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за задържане отговаря на всяко едно от изискванията за законосъобразност на административните актове, като мотивите му напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция.

От съдържанието на заповедта се установява, че са налични указаните в чл. 74, ал. 2 ЗМВР реквизити, в това число изрично е посочено правното основание за издаването й – „чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР“ и фактическото основание – „лицето е обявено за международно издирване с цел екстрадиция“.

Видно от представените по делото доказателства, в това число докладна записка от 16.04.2018 г. и експертна справка, при издаването на акта органът е разполагал с данни, отговарящи на хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР, че лице със същите идентифициращи белези и лични данни е обявено за издирване с цел задържане от властите на САЩ чрез „Интерпол“ Вашингтон, във връзка с издадена и влязла в сила заповед за задържане или съдебно решение от 25.02.2011 г. на Щатски окръжен съд, с цел наказателно преследване по обвинение за банкова измама, осъществена за периода от 01.01.2003 г. до 30.04.2004 г. на територията на САЩ, поради което е спазен приложимия материален закон, както правилно е заключил първоинстанционният съд.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на доказателства задържаното лице да владее английски език, неосигуряване на възможност задържаното лице да се свърже с адвокат, да бъдат уведомени близките му и да му бъдат разяснени правата на разбираем език. Посочените оплаквания са направени и пред първоинстанционния съд, който подробно ги е обсъдил и изложил мотиви за тяхната неоснователност, които се споделят от настоящия съдебен състав. От приложените по делото доказателства е видно, че на лицето е осигурен преводач, на разбираем за него език, за което се съди от собственоръчно направените върху заповедта и декларацията бележки и възражения, и са му разяснени правата, за което е подписал и декларация. Доколкото почеркът и подписът на заповедта за задържане и декларацията не са оспорени от задържаното лице при правилно разпределена доказателствена тежест, то следва да се приеме, че последните са положени от него, респ. са спазени процесуалните правила при задържането.

Правилни и обосновани са мотивите на първоинстанциония съд, че наличието на разлика в съдържанието на представената от административния орган заповед и тази, изпратена на СГП и ВКП, се дължи на необходимостта от времеви интервал за осигуряването на преводач, поради което направеното в този смисъл възражение е неоснователно.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да се присъдят поисканите в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6489 от 08.11.2018 г., постановено по адм. д. № 5072/2018 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Д. Ксеникакис (D. Xenikakis), [дата на раждане] в [държава], паспорт № [номер], издаден на 28.09.2013г. да заплати на Министерство на вътрешните работи (ГД „Гранична полиция“) юрисконсулско възнаграждение в размер на 400 лева. Решението не подлежи на обжалване.