Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция „Земеделие” - Варна, против решение № 1449/05.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3028/2017 г. на Административен съд-Варна, с което е отменено уведомление, обективирано в писмо изх.№ АУ--42-434(4)/20.09.2017г. Правят се възражения за недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, по които се претендира отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът –Р.Р чрез процесуалния си представител адвокат С.И, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р.Р против писмо изх.№ АУ--42-434(4)/20.09.2017г. на директора на областна дирекция "Земеделие"- Варна, с което лицето е уведомено, че за имот № 141006 в землището на с. Г. Ко, община А., по Решение № 3/02.07.2008г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, в регистъра на имотите с променено предназначение в ОД "Земеделие"- Варна, състоянието е приключено и е отразено "Изгубило действие" на основание § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР към ЗИДЗОЗЗ. От данните по административната преписка се установява, че лицето е собственик на горепосочения имот с променено предназначение, за който е подало заявление до главния архитект на община А. за издаване на становище за издаване на разрешение за строеж на лека постройка в имот № 141006 в землището на с. Г. Ко, община А., Главният архитект на О. А е издал разрешение за строеж на лека постройка в имот № 141006 в землището на с. Г. Ко, № 220/17.05.2017г. влязло в законна сила на 06.06.2017г. С Писмо изх.№ АУ-42-434(4)/06.06.2017г. ОД "Земеделие"- Варна е изпратила уведомление, съгласно което и във връзка с постъпилото в ОД "Земеделие"- Варна уведомление за издадено разрешение за строеж № 220/14.05.2017г. за имот № 141006 в землището на с. Г. Ко, общ. Аксаково, Р.Р е уведомен, че информацията не е отразена в регистъра на решенията на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие"- Варна. Дадена е възможност на Русев да представи изискуемите документи, които са данни за Решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначение на земята; копие от разрешение за строеж - влязло в сила; протокол от открита строителна площадка, линия и ниво или заповедна книга, доказващи датата на започване на строителството. До Р.Р е изпратено обжалваното уведомление, обективирано в писмо изх.№ АУ-42-434(4)/20.09.2017г. на директора на ОД "Земеделие"- Варна, съгласно което, във връзка с допълнително представени документи за имот № 141 006 в землището на с. Г. Ко, общ. Аксаково, за който с Решение № 3/02..7.2008г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ е променено предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, след извършена повторна проверка, Р.Р е уведомен, че съгласно § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИД ЗОЗЗ (в сила от 24.05.2011г.), решенията на комисията са валидни до изтичане на 6- годишен срок от влизане в сила на този закон, т. е. до 25.05.2017г., в който срок е необходимо да започне изграждането на обекта, като за доказване на изпълнението на условието за започване изграждането на обектите, съгласно чл. 64а от ППЗОЗЗ, Общинската администрация изпраща уведомление до ОД "Земеделие"- Варна за изпълнение на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ЗУТ (копие от влязло в сила разрешение за строеж и протокол за открита строителна площадка, линия и ниво). В акта е посочено, че представеното разрешение за строеж № 220/17.05.2017г. е влязло в сила след посочения срок 25.05.17г., а заповедната книга е заверена преди разрешението за строеж да влезе в сила, въз основа на което е формиран извод, че не са налице условията на § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ; посочено е още, че до датата на изготвяне на писмото не е постъпило уведомление от община А. за изпълнение на разпоредбите на чл. 64а, ал. 5 и ал. 6 от ППЗОЗЗ, т. е. няма започнало строителство в законния срок. Предвид изложеното, с писмо изх.№ АУ--42-434(4)/20.09.2017г. на директора на областна дирекция "Земеделие"- Варна, Русев е уведомено, че за имот № 141006 в землището на с. Г. Ко, община А., по Решение № 3/02.07.2008г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, в регистъра на имотите с променено предназначение в ОД "Земеделие"- Варна, състоянието е приключено и е отразено "Изгубило действие" на основание § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР към ЗИДЗОЗЗ.
За да отмени процесното писмо Административният съд-Варна е приел, че е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че спорът между страните е правен и се свежда до приложението на разпоредбата на § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ. Приел е още, че в разглеждания случай са спазени сроковете по § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, респективно чл. 24, ал. 5, т. 3 ЗОЗЗ, според които изграждането на строежа трябва да е започнало преди изтичане на 6-годишен срок от влизане в сила на разпоредбата. Постановеното решение е правилно.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че Административен съд-Варна се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като писмото имало уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт. Оспореното писмо съдържа волеизявление на директора на О. Д "Земеделие"- Варна, с което се удостоверява, че за имот № 141006 в землището на с. Г. Ко, община А., по Решение № 3/02.07.2008г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, в регистъра на имотите с променено предназначение в ОД "Земеделие"- Варна, състоянието е приключено и е отразено "Изгубило действие" на основание § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР към ЗИДЗОЗЗ.Волеизявлението, обективирано в оспореното писмо, е документ удостоверяващ, че издаденото в полза на дружеството решение за промяна предназначението на земеделска земя, е изгубило правно действие, поради неизвършване на строителство върху земята в 6-годишен срок от влизане в сила на ЗИДЗОЗЗ /ДВ, бр. 39/2011 г., изм. бр. 22/2012 г., в сила от 24.05.2011 г./, т. е до 24.05.2017 г. Противно на твърдението на касатора, писмото е акт, от вида на посочените в чл. 21, ал. 3 АПК, който засяга неблагоприятно правната сфера на дружеството-жалбоподател, поради което то има правен интерес от оспорването му и правилно първоинстанционният съд е счел жалбата за допустима.
Неоснователно е и оплакването на касатора, че административният съд необосновано не е възприел доводите му, релевирани в първоинстанционното производство, за просрочие на жалбата до съда, като по този начин се е произнесъл по една недопустима жалба. Доводът е основан на твърдението, че връчването на процесното писмо било предхождано от издаването на друг акт с изх.№ АУ-42-434(1)/06.06.2017г. на ОД "Земеделие" със сходно съдържание, поради което за Русев бил преклудиран срока за оспорване. Правилно съдът е счел, че действително е издадено писмо с изх.№ АУ-42-434(1)/06.06.2017г. на ОД "Земеделие", но не са представени доказателства за връчването му, а срокът за обжалване по аргумент от чл. 149, ал. 1 АПК започва да тече от съобщаването на акта. Законосъобразен се явява изводът на административния съд, че дори и жалбоподателят да е бил запознат със съдържанието на акта и това да е видно от предприетите от него процесуални действия, при липсата на данни за съобщаването (връчването) на този акт, не може да се направи извод за изтекъл срок на оспорване, тъй като такъв не е започнал да тече.
Неоснователни са и твърденията за нарушение на материалния закон. Съгласно § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, в сила от 24.05.2011 г., когато към влизането в сила на този закон решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си до изтичане на 6-годишен срок, когато изграждането на обекта не е започнало. Т.е., за да не изгуби правното си действие решението за смяна предназначението на земеделска земя следва строежът да бъде започнат до 24.05.2017 г. Според чл. 157 ЗУТ за начало на строежа се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга.
От данните по преписката е видно, че Разрешение за строеж № 220/17.05.2017г. на Гл. архитект на О. А е влязло в сила на 06.06.2017г., а заповедната книга на строежа е от 05.07.2017г. Настоящият състав намира за законосъобразен извода на административния съд, че да бъде възприета тезата, че "започнат строеж" съгласно чл. 157, ал. 1 ЗУТ е само строеж, за който е изпълнено условието "поставено начало на строителство съгласно §27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, би съставлявало стеснително тълкуване на закона. Ответникът по касация има издадено разрешение за строеж на сезонна постройка в нормативно установения срок, но невлязло в сила към датата на изтичане на шестгодишния срок, и заверена въз основа на него заповедна книга за обекта от компетентните органи, която е заверена след 25.05.17г. Настоящият състав споделя извода на съда, че след като не е нормативно предписано какви са правните последици при издадено разрешение за строеж, невлязло в сила (поради оспорване, по - късно издаване или друга причина) към датата на изтичане на срока по §27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, тази празнота в закона следва да бъде преодоляна по тълкувателен път. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, съгласно която, когато нормативният акт е непълен, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Р. Б, и по - конкретно тези на чл. 6 и чл. 13 от АПК, регламентиращи принципите на съразмерност и последователност и предвидимост. Решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 от закона с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, поради което то запазва действието си, тъй като преди 24.05.2017г., или когато изтича 6- годишния срок по § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ, главният архитект на О. А е издал разрешение за строеж на лека постройка в имот № 141006 в зелището на с. Г.. Кантарджиево, общ. Аксаково, № 220/17.05.2017г., влязло в законна сила на 06.06.2017г.
В касационната жалба се поддържа и становището за отпаднал правен интерес от оспорване на акта, с позоваване на промени в нормативната уредба. Този довод е обсъден от първостепенния съд като неоснователен и настоящият състав споделя изцяло мотивите, обосноваващи извода на съда. Новелата на § 30 от ПЗР към ЗИД на ЗППМ (ЗАКОН ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ), в сила от 23.02.2018г., съгласно която в случаите по § 27, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ, заинтересованото лице може да поиска потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, като внесе мотивирано заявление до комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, не налага изводи, различни от тези, формирани от административния съд. Съдът правилно е счел, че приемането на тази разпоредба е ирелевантно за правилното рашаване на настоящия казус, като сочи към промяна на разбирането на законодателя по отношение на императивността на § 27, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ и за поправяне на последиците й от влизането й в сила по отношение на имотите с променено предназначение на земеделските земи без собствениците им да носят допълнителна финансова тежест.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което като правилен съдебен акт следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., доказани по основание и размер с приложен списък и договор за правна защита и съдействие от 17.05.2013 г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1449/05.07.2018 г. по адм. дело № 3028/2017 г. на Административен съд-Варна.
ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие"- Варна, гр. В., ул. "Д. П" № 1, да заплати на Р.Р, ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно.