Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на О. П, чрез процесуалния му представител юрк.. З, против решение № 1706 от 25.10.2018г., постановено по адм. д. № 232/2018г. по описа на Административен съд - гр. Б.д, с което е отхвърлена жалбата на главния архитект на О. П против заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 17 от 31.01.2018г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК - ЮЗР), с която е отменено изразеното от главния архитект на О. П становище (без дата), в частта, с която същото се счита за произнасяне по заявление вх. № 92 – 00 – 2649 от 15.09.2017г. за издаване на разрешение за строеж за „монтаж на съобщителни кабели от електронната съобщителна мрежа в с. М.ово“.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място, че оспореното пред РДНСК – ЮЗР становище не представлява индивидуален административен акт, а представлява писмо, с което са дадени указания за отстраняване на нередовности в представените документи по искането за издаване на разрешение за строеж. Поради това твърди недопустимо произнасяне на началника на РДНСК – ЮЗР, а оттам и неправилност на преценката на съда за законосъобразност на заповедта. Алтернативно твърди, че ако оспореното становище се приеме за отказ за издаване на разрешение за строеж в една част, то същият е законосъобразен, тъй като законът изисква представяне на сключен договор със собственика на техническата инфраструктура в случаите, когато се поставят електронни съобщителни мрежи на чужда инфраструктура, а в случая посочва, че такъв не е налице, тъй като е представено само становище...