Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на С.А от [населено място] срещу решение № 459/01.12.2017 г. по адм. д. № 543/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че тъй като собственият й недвижим имот е неизползваем и не генерира отпадъци, такса за битови отпадъци е недължима. В допълнение към касационната жалба излага, че обжалваното решение е постановено без надлежно обсъждане на доказателствата. Твърди, че не е надлежно установено реалното предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период, както и не е осигурено ползването на депо за битови отпадъци за територията, в която се намира имотът й – с. О.. Излага, че не е обсъдено възражението й, че не е изчислена правилно и поотделно за всяка услуга дължимата такса на база данъчна оценка на имота и промилите, определени от Общинския съвет, за всяка от процесните години. Иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски по делото.

Ответната страна, Началникът на отдел „Бюджет и местни приходи“ при община П. Т не изразява становище по жалбата. Постъпил е писмен отговор от кмета на община П. Т, който не е страна в производството и становището му е неотносимо.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АС В. Т е отхвърлил жалбата...