Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Т. против решение № 557 от 21.12.2018 г., постановено по адм. д. № 577 по описа за 2018 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменена издадената от касатора заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-007 от 03.08.2018 г.

Изложените съображения за недопустимост, необоснованост, неправилно прилагане на чл. 20, ал. 1, чл. 29, т. 9 от ЗЗДет и § 1, т. 5, б. „г“ от ДР на ЗЗДет, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.

Ответницата С.Ч от [населено място]е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Ответницата Е. Р., действаща чрез назначения й особен представител, не е взела становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Добрич е заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-007 от 03.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Тервел, издадена на основание чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет във вр. с чл. 29, т. 9 от ЗЗДет, с която е прекратено настаняването на детето Е. Р., [дата на раждане], в семейството на утвърдения професионален приемен родител С.Ч и е разпоредено временното му настаняване в семейството на утвърдения професионален приемен родител Д.Н, до произнасянето на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет.

За да отмени оспорената заповед, Административен съд – Добрич е обосновал правилния извод за издаването й в нарушение на материалноправните условия за законосъобразност по чл. 29, т. 9 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет). При извършената преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. заключение на съдебно-психилогическа експертиза, не е установена промяна в обстоятелствата, свързана с детето и неговия най-добър интерес. С. се е позовал на заключението на вещото лице – психолог, съгласно което нито действията на Н. - дъщеря на приемната майка, която има желание да осинови детето Е., нито срещите на детето с биологичната му майка, водят до промяна на обстоятелствата и някакви рискове. Отглеждането на детето Е. от приемната майка С.Ч се е осъществявало винаги и само в негов интерес.

Неоснователен е касационният довод за недопустимост на така постановеното съдебно решение.

Решението е постановено по допустима жалба, по която съдът се е произнесъл в пределите на правораздавателната си власт. Не е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК за отмяна на първоинстанционното съдебно решение като недопустимо.

Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 29, т. 9 от ЗЗДет във вр. с § 1, т. 5, б. „г“ от ДР на ЗЗДет се преценяват като неоснователни.

На основание чл. 29, т. 9 от ЗЗДет настаняването извън семейството се прекратява при кумулативното наличие на две предпоставки: настъпила промяна в обстоятелствата, свързани с детето; интерес на детето за прекратяване на настаняването.

Съгласно мотивите на издадената заповед настъпилата промяна в обстоятелствата се изразява в срещи на детето с биологичната му майка, инициирани от приемната майка С.Ч и нейната дъщеря Н., последвани от молба на биологичната майка за реинтеграция (процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, т. 2, 4 - 6 в биологичното семейство или осиновяването му). Не е ясно по какво съображение административният орган е приел, че контактът на непълнолетната майка с детето е „нерегламентиран“ и би могъл да засегне интересите му. Видно от мотивите на акта, проведените срещи с биологичната майка и подадената от нея молба за реинтеграция не засягат интересите на детето, а „стопират“ започнатата от органите на ДСП – Тервел процедура за срещи на детето с подходящи кандидат-осиновители. Последното обстоятелство не обосновава интерес на едногодишното дете от прекратяване на настаняването му в приемното семейство, където за него се полагат най-добри грижи. Неподкрепено от доказателства е твърдението в касационната жалба, че действията на приемния родител С.Ч крият потенциален риск за здравето на детето, живота и интересите му. До момента няма данни, че дъщерята Н. е изпаднала в нервен срив от извеждането на детето от приемното семейство на нейната майка. От съществено значение при решаване на спора е и обстоятелството, че настаняването по административен ред е временно - до произнасянето на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет, но по делото няма данни за предприети действия от компетентния орган по чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет и съответно - за решение на основание чл. 28 от ЗЗДет.

Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище за недопустимост на съдебния контрол върху преценката на административния орган дали е настъпила промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 29, т. 9 от ЗЗДет и дали тази промяна е в интерес на детето. При извършване на преценка за наличие на фактическите предпоставки по чл. 29, т. 9 от ЗЗДет, съставляващи основание за прекратяване на настаняването, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а не по своя свободна преценка. Правомощието може да бъде упражнено само при наличие на предвидените материалноправни предпоставки без да се допуска превишаване или превратно упражняване на властнически правомощия. За сведение следва да се отбележи, че на основание чл. 169 от АПК съдебният контрол се осъществява и върху актовете, издадени при оперативна самостоятелност, като съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

Като е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и я е отменил, Административен съд – Добрич е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 – 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на 500.00 лв. С чл. 20 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е установен минимален размер от 400 лв. на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в самостоятелните съдебни процедури по ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Като се имат предвид фактическата сложност на делото и обемът на осъществената адвокатска защита, адвокатското възнаграждение от 500 лв. за първоинстанционното производство не може да се приеме за прекомерно по размер.

Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция от 700 лв. за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно по отношение на минималния размер от 400 лв., като се вземат предвид сложността и обемът на извършените процесуални действия (подаване на писмен отговор, молба за оставяне на касационната жалба без разглеждане и явяване в съдебно заседание).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 557 от 21.12.2018 г., постановено по адм. д. № 577 по описа за 2018 г. на Административен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" - Тервел да заплати на С.Ч от [населено място]разноски за тази инстанция в размер на 700 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.