Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Столичната здравноосигурителна каса, гр. С., против решение №6814 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7996 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град, с което е отменена писмена покана № 29-02-102/02.07.2018г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 76 и чл. 76а от ЗЗО, чл. 288, т. 2 и чл. 346, ал. 1 от НРД МД 2017 г. (отм.), са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът "А. С. К Университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД, гр. С., е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е писмена покана № 29-02-102 от 02.07.2018 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, с която "А. С. К Университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД, гр. С. – изпълнител на болнична медицинска помощ по договори с НЗОК от 04.05.2017 г., е задължен да възстанови неоснователно получени суми с общ размер 68 653.00 лв. за медицински дейности по 6 истории на заболяване (ИЗ), по които не е бил спазен минималният болничен престой за лечение на здравноосигурените лица.

За да отмени изцяло оспорения административен акт, Административен съд София – град е приел, че е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в неотбелязване и необсъждане на обстоятелството, че възражението на изпълнителя на болнична медицинска помощ е било представено и на арбитражната комисия по медицински дейности. Видно от представения протокол № 1 от 01.02.2018 г., т. 8, арбитражната комисия е счела за основателно с четири срещу два гласа възражението по ПНПС в частта му относно тези шест ИЗ. Тази част на ПНПС е разглеждана по реда за санкции и при това решение на арбитражната комисия директорът на СЗОК е следвало да уведоми жалбоподателя за решението за прекратяване на производството, съгласно чл. 36, ал. 1 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО. Освен това първоинстанционният съд е констатирал, че в цитираното в процесната покана становище на комисията, разгледала възражението, в действителност не са изложени конкретни съображения, поради които го намира неоснователно.

Решението е постановено в нарушение на чл. 76а, ал. 1 - 3 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Наличието на решение на арбитражната комисия, с което се потвърждават констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, изложени в протокола по чл. 74, ал. 3, е абсолютна процесуалноправна предпоставка за издаване на заповед за прилагане на санкции на основание чл. 76, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗО.

В настоящия случай обжалването е насочено не срещу заповед за прилагане на санкции, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на болнична медицинска помощ, а срещу писмена покана за възстановяване на получени без правно основание суми от бюджета на НЗОК. Липсват данни за издадено наказателното постановление и/или на заповед за налагане на санкция като условие за издаване на писмена покана в хипотезата на чл. 76б от ЗЗО. Писмената покана е издадена на основание разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която изпълнителят е длъжен да възстанови получените без правно основание суми, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД. С чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО е предвидено контролните органи по чл. 72, ал. 2 да съставят протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ.

За резултатите от извършената проверка на "А. С. К Университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД са били съставени протокол № РД-18-1611-1 от 12.12.2017 г. по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, който е бил оспорен пред арбитражната комисия и протокол за неоснователно получени суми (ПНПС) № РД-18-1611-2 от 12.12.2017 г. по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, срещу който е било подадено възражение до Директора на СЗОК с вх. № 22-4841-64/21.12.2017 г. Възражението е било разгледано от постоянно действаща комисия, създадена със заповед № РД-09-34/01.03.2018 г. на Директора на СЗОК. Със становище № 4/19.03.2018 г. комисията е счела възражението на изпълнителя на болнична медицинска помощ за неоснователно и е предложила на Директора на СЗОК да не го приема. С писмо изх. № 22-4841/64 от 21.03.2018 г. Директорът на СЗОК е уведомил "А. С. К Университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД, че приема възражението срещу ПНСП за неоснователно, като е посочил съображението си: неспазено изискване по чл. 288, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2017 г. (отм.) за задължителен минимален болничен престой за осъществяване на посочените в КП дейности. Административнопроизводствените правила по чл. 76а от ЗЗО, който е послужил като правно основание за издаване на писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми, са спазени, поради което не е налице процесуалноправно основание за отмяна на акта без да се разглежда спорът по същество.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният административен съд необосновано е приел, че писмената покана е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което е налице несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество от друг състав на същия съд.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6814 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7996 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.