Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Т.И за отмяна на влязлото в сила решение № 12336 от 12.10.2018 г., постановено по адм. № 6020/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Молителката сочи като правно основание на искането за отмяна чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането е представено удостоверение от 11.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което Т.И е уведомена, че не може да и бъде представено заверено копие от заявление за изменение на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 05.10.2001 г., тъй като не се съхранява в пенсионното й досие. Посочено е, че входящ № 20626/18.03.2014 г. е служебно създаден в хода на развилото се административно производство по проверка основателността на отпуснатата и изплащана пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ гр. П., чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Моли същото да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно като съображенията за това са следните:

Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че...