Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от нотариус М.М и от Б.А, против Решение № 2078/13.02.2019 г., постановено по административно дело № 10366/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № СД-05-150/07.08.2018 г. на Министъра на правосъдието.

В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед.

Касационният жалбоподател Б.А се явява лично, като поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.

Ответните страни, Министър на правосъдието и Съвет на нотариусите при Нотариалната камара на република България, не се представляват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде отменено, ведно с последиците от това.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, жалбите са основателни.

За да постанови съдебния си акт, тричленен състав на върховния административен съд е приел, че оспорената пред него заповед на Министъра на правосъдието е законосъобразна. С нея е отказано издаването на заповед по чл. 46, ал. 5 ЗННД за вписване в регистъра на Нотариалната камара на Б.А, като „помощник-нотариус по заместване” при М.М – нотариус с рег. № 696, с район на действие Районен съд – Кюстендил. За да постави този резултат, съдът е възприел изводът на административния орган за това, че не е изпълнено условието, разписано в чл....