Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. 166, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/, вр. с чл. 195б, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) /ЗВ/.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, чрез адв.. Р, против решение № 174/ 25. 10. 2018 г. по адм. дело № 317 за 2017 година по описа на Административен съд Сливен, в частта, с която е признато за недоказано оспорването истинността на Констативен протокол №СЛ 438/21.07.2017 г. и в частта, с която е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане № 68 от 25.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” за установени задължения - такса за водовземане от повърхностни води за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 443 009, 20 лева и лихва за забава в размер на 660 063, 76 лева. Изложени са твърдения, че решението в отхвърлителната част е процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано, както и неправилно в частта, с която съдът е приел за недоказано оспорването на констативни протоколи 2 бр. Твърди се противоречие между законови и подзаконови разпоредби, тълкувани неправилно от съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и да бъде решен спора по същество, като бъде отменен изцяло обжалвания АУПДВ. Претендират се разноски и за двете инстанции по представен списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание дружеството-касатор се представлява от адв.. Р, който поддържа касационната жалба, представя писмена защита и списък на разноски, както и документи за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът - директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, гр. П., не изпраща представител и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба...