Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк.. Д срещу решение № 3913 от 11.06.2018г., постановено по адм. дело №8811/2017г. на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност, поради неправилно прилагане нормата на §2, ал. 5 от ПЗР на ЗУЗСО във връзка с чл. 36 и чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗУТ се претендира отмяна на решението със законните последици.

Ответникът А.Х, чрез адв.. С изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

Ответникът В.Х, действащ лично и като ЕТ "В.Х", чрез адв.. Б, оспорва основателността на касационната жалба и излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението, като моли за оставянето му в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави в сила решението изцяло.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу акт, който подлежи на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отменен по оспорване на настоящите ответници „мълчалив отказ“ на главния архитект на Столична община да се произнесе по искане за издаване на виза за проектиране по заявление вх.№ САГ17-ГР00-1391 от 26.06.2017г., подадено от оспорващите в НАГ,СО и преписката е върната за произнасяне на административния орган при съобразяване на дадените указания. След обстоен анализ на доказателствата е прието, че е налице мълчалив отказ по чл. 57 във вр. с чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като към момента на изтичане на 14-дневният...