Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т към Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 77 от 18.02.2019 г., постановено по адм. д. № 639 г. по описа за 2018 г. на Административен съд – В. Т, с което по жалба на „Детелина 11“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10265/02.08.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – магазин за облекло, находящ се в гр. В. Т, ул. „Н. Г“ № 29, стопанисван от „Детелина 11“ ЕООД, и забрана за достъп до същия за срок от 14 (четиринадесет) дни.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалния закон и е установено извършването на нарушението по безспорен начин. Излагат се твърдения, че в заповедта е допусната техническа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на адреса, на който се намира проверяваният обект, но това не може да доведе до отмяната й, тъй като местонахождението му е установено от представените доказателства по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба - „Детелина 11“ ЕООД, не изразява становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна.
За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 20.07.2018 г. при извършена проверка в търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. В. Т, ул. „Независимост“ № 31, стопанисван от „Детелина 11“ ЕООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при една контролна покупка от органите по приходите преди легитимация – на 1 бр. къси панталони на стойност от 62 лева, платени в брой. Установена е положителна касова разлика между фактическата наличност в касата и тази съгласно дневния финансов отчет в размер на 198 лева. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0362124/20.07.2018 г.
С обжалваното решение Административен съд – В. Т е отменил посочената заповед за налагане на ПАМ № 10265/02.08.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – магазин за облекло, находящ се в гр. В. Т, ул. „Н. Г“ № 29, стопанисван от „Детелина 11“ ЕООД, и забрана за достъп до същия за срок от 14 (четиринадесет) дни., с мотивите, че последната е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като налагането на ПАМ на друг обект, различен от този, в който е установено нарушението е недопустимо.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. „а“ във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. „а“ са формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.“ В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ). Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
Правилни и обосновани са мотивите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно посочената разпоредба на чл. 187, ал. 1, изр. 2 мярката се налага спрямо обекта/тите, където е установено нарушението. В настоящия случай нарушението е установено спрямо обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. В. Т, ул. „Независимост“ № 31, а в заповедта е посочен обект – магазин за облекло, находящ се в гр. В. Т, ул. „Н. Г“ № 29. Разликата в посочването на обекта на запечатване е нарушение на материалния закон, доколкото на запечатване подлежи само обектът, в който е установено нарушението.
Не може да бъде споделен доводът на касатора, че мястото на извършване на нарушението, респ. местонахождението на подлежащия на запечатване обект е написано погрешно заради техническа грешка. Както и, че не следва да бъде отменена заповедта на това основание, тъй като в жалбата пред първоинстанционния съд не са направени оплаквания относно това. Следва да се отбележи, че дори да се касае за допусната от органа по приходите очевидна фактическа грешка, тя подлежи на поправяне по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, за което няма представени доказателства по делото. От друга страна съгласно чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
С оглед на гореизложеното оспореното решение се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от 18.02.2019 г., постановено по адм. д. № 639 г. по описа за 2018 г. на Административен съд – В. Т. Решението не подлежи на обжалване.