Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Бритера“ ООД, гр. Р., подадена чрез адв. Г.Я, срещу решение № 38 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 256/2018 г. от Административен съд – Русе. С него е отменено уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 с изх. № 02-180-2600/1043 от 03.02.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ), в частта му, с която от оторизираната сума по схеми и мерки за директни плащания в общ размер на 23 610, 99 лв. е прихваната сума в общ размер на 26 120, 21 лв. и е установена надплатена сума в общ размер на 2 509, 22 лв., и е отхвърлено оспорването срещу същото уведомително писмо в останалата му част. С касационната жалба се обжалва само частта от решението, с която оспорването срещу уведомителното писмо е отхвърлено. Релевират се всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Железарова, в представена по делото молба с характер на писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение като правилно и обосновано в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което предлага същият да бъде потвърден.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК...