Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.К в качеството му на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. П. срещу решение № 386 от 18.06.2018 г. по адм. дело № 248/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което по жалба на И.Д е отменена издадена от касатора заповед за полицейско задържане рег. № 102/02.03.2018 г.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.

Ответникът - И.Д, чрез адв.. К, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна поради следното:

С оспореното решение по жалба на И.Д е отменена издадена от касатора заповед за полицейско задържане рег. № 102/02.03.2018 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Димитров за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена без посочване на необходимите мотиви. Посочил е, че същата е постановена в нарушение на относимите материалноправни разпоредби, тъй като по делото не е установено какъв е резултатът от изследването на дадената кръвна проба. Изложил е, че заповедта е издадена и в противоречие с принципа на съразмерност, тъй като постановеното задържане е поставило в опасност здравето на Димитров. Достигнал е до извода, че с обжалваната заповед е нарушен принципът на...