Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 26 от 14.02.2019г.,постановено по адм. д. № 603/18г. Административен съд – В. Т, пети състав, е признал за установено на основание чл192, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, по заявеното от страна на ответника оспорване истинността на подписите за „Мармит“-ЕООД като „довереник“, положени в договор за поръчка от 01.01.2012г. и протоколи за приемане на извършената работа с дати 25.01.2012г., 10.09.2012г. и 17.12.2012г., че документите са неистински в частта относно авторството на подписа на Н.Д, като ги изклчва от доказателствата по делото. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „Каст инвест“- ЕООД – гр.В. Т, ул.“Н. Г“ № 61, ет. 5, представлявано от управителя Н.В, ЕИК 104668119, против ревизионен акт № Р – 04000417006099 – 091 – 001/ 26.04.2018г. на ТД на НАП – гр.В. Т, в частта му потвърдена с решение № 135/20.07.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.В. Т, с която е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2012г. в размер на 7 509, 48лв. и лихви в размер на 3 868, 05лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д”ОДОП”-гр.В. Т юрисконсулско възнаграждение в размер на 871, 32лв.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Каст инвест“- ЕООД – гр.В. Т, ул.“Н. Г“ № 61, ет. 5, представлявано от управителя Н.В, ЕИК 104668119, чрез пълномощника му адв. М.Е. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр.В. Т е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП – гр.В.Т.П заплащане на разноски.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр.В. Т чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Великотърновският административен съд е признал за установено на основание чл192, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, по заявеното от страна на ответника оспорване истинността на подписите за „Мармит“-ЕООД като „довереник“, положени в договор за поръчка от 01.01.2012г. и протоколи за приемане на извършената работа с дати 25.01.2012г., 10.09.2012г. и 17.12.2012г., че документите са неистински в частта относно авторството на подписа на Н.Д, като ги изклчва от доказателствата по делото. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „Каст инвест“- ЕООД – гр.В. Т, ул.“Н. Г“ № 61, ет. 5, представлявано от управителя Н.В, ЕИК 104668119, против ревизионен акт № Р – 04000417006099 – 091 – 001/ 26.04.2018г. на ТД на НАП – гр.В. Т, в частта му потвърдена с решение № 135/20.07.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.В. Т, с която е определено допълнително задълбжение за корпоративен данък за 2012г. в размер на 7 509, 48лв. и лихви в размер на 3 868, 05лв. В първата част от решението /стр. 2 – 8 от решението, л. 126 – 130 от първоинстанционното дело/ съдът е описал фактическата обстановка във връзка с проведената ревизия - издадените заповеди за образуване на ревизионно производство, приобщените доказателства, събраните такива в хода на ревизията, констатациите на ревизиращия екип за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2012г. и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък за нея година, извършеното оспорване по административен ред и водещите мотиви на решаващия орган в издаденото от него решение, събраните допълнително доказателства в хода на съдебното производство, в това направеното оспорване на някои от представените писмени доказателства от страна на процесуалния представител на директора на Д“ОДОП“ – В.То, ангажираните в тази връзка доказателства, в това число свидетелски показания и назначена съдебно-графологическа експертиза /основна и допълнителна/. От стр. 11 на решение /л. 131 от делото/ насетне съдът е изложил своите мотиви относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт. По специално на л. 131 е прието/изложени обстойни мотиви/, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, подписан е с квалифициран електронен подпис, и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, засягащи неговата законосъобразност. Решаващите мотиви относно материалната законосъобразност са изложени по отношение на двата основни пункта, касаещи определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък – 1. Увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2012г. със сумата от 280 000лв., съставляваща отчетени разходи за услуги по фактура № 0…37/19.12.2012г., издадена от „Мармит“-ЕООД и 2. Допълнително признато намаление на финансовия резултат по реда на чл. 70, ал. 2 ЗКПО със сумата от 204 905, 25лв., представляваща приспадане на данъчни загуби. Решаващите мотиви по п. 1 са изложени на стр. 1 3 – 16 от решението, същите са твърде обстойни, като за целите на настоящето изложени ще бъдат систематизирани до важните и съществените неща: 1. Посочено, че предмет на доставка по тази фактура е посредничество по доставки, за което органите по приходите са приели, че реално не е извършено и е налице отклонение от данъчна облагане по смисъла на чл. 16 ЗКПО и разходите не следва да се признаят на основание чл. 26, т. 2 от същия закон. 2. Посочено е още, че в съдебната фаза е открито производство по оспорване на автентичността на положените подписи в договора за поръчка от 01.01.2012г. и три протокола за приемане на извършената работа с дати 25.01.2012г., 10.09.2012г. и 17.12.2012г., като в заключението си вещото лице по съдебно-графологичната експертиза установява, че подписът за “Мармит“-ЕООД като довереник по договора и протоколите към договора за поръчка не са положени от управителя на дружеството Н.Д. 3. Съдът е изложил, че въпросните доказателства са били предявени в съдебно заседание на свидетеля Н.Д, който е заявил, че подписите са негови. 4. На стр. 14 от решението са изложени мотиви защо съдът кредитира заключението на експерта – графолог, съответно защо не кредитира показанията на свидетеля Дойнов, изграден е извод, че направеното оспорване е проведено успешно и въпросните писмени доказателства следва да бъдат изключени от кръга на доказателствата по делото. 5. Макар и да не е посочено изрично, на база на изложеното съдът е приел, че по договора за посредничество не е имало реално изпълнение и изводите на органа по приходите за непризнаване на разхода по фактура преобразуване на финансовия резултат са правилни и законосъобразни. 6. Независимо от това, на стр. 15 – 16 от решението са изложени мотиви по същество, т. е. ако се приеме, че подписите по въпросните доказателства са действителни и те пораждат действие, защо пак следва да се приеме, че не е доказано реалното извършване на посреднически услуги. В тази връзка съдът е дал тълкуване в какво се изразява договорът за посредничество по смисъла на чл. 49, ал. 1 ТЗ – какъв е неговия предмет, какви са правата и задълженията на страните, от там какви следва да са договореностите между страните и как следва да бъде установено неговото изпълнение. На база на това тълкуване съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на което е направил извод, че не е доказано реалното извършване на посредническа услуга. Изводите в тази насока са обосновани с липсата на конкретизация на предмета на договора, не установяване на причинно-следствена връзка между наличието на сключен договор между две лица – търговци и извършената от посредника дейност, не представяне на доказателства за уговореното в чл. 6 от договора как посредникът следва да изпълни задълженията си. Отбелязано е, че представените списъци с имена на фирмите доставчици и стойността на закупените от тях отпадъци към протоколите за извършена работа/които са признати за неавтентични/ не удостоверяват реално настъпили факти. Съдът е посочил, че този извод не се променя и от твърдяната цесия на вземането по процесната фактура от „Мармит“-ЕООД на „Аимак“-ЕООД. 7. На база на изложеното е направен краен извод за наличие на хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО, съответно за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.-16, ал. 1 ЗКПО и законосъобразност на ревизионния акт в тази му част.
Мотивите на решаващия съд по отношение на втория пункт са изложени на стр. 17 – 18 от решението /л. 134 от първоинстанционното дело. В тази насока е посочено, че за констатациите на органа по приходите за допълнително признато намаление на финансовия резултат за 2012г. в жалбата на задълженото лице не са изложени оплаквания, и че съдът намира тези констатации за правилни. Това е обосновано на първо място с тълкуване на нормата на чл. 70 ЗКПО относно механизма на пренасяне на данъчни загуби, анализ на конкретните констатации по този пункт, и начина на определяне на облагаемата данъчна основа за 2012г. и размера на установеното допълнително задължение за корпоративен данък и лихви за забава.
Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.
Решението на Административен съд В. Т е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на „Каст инвест“ - ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – гр.В. Т поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Оните оплаквания на касатора са против изводите на решаващия съд относно договора за посредничество между „Каст инвест“ – ЕООД и „Мармит“-ЕООД, в това число, че този договор е от категорията на т. н. „абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал.,т. 4 ТЗ и след като и двете страни по него не възразяват, че отношенията по договора за възникнали, то неправилно е прието, че липсва реално изпълнение и фактурата не документира документално обоснован разход. Твърде се още, че решаващият съд не е вникнал в действителните отношения по договора за посредничество, в резултат на което е направил неверни изводи, че по този договор липсва реално изпълнение.
По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
С оглед на констатациите на ревизионния акт и становищата на страните решаващият съд е определил спорните моменти по делото, посочил е кои конкретни факти и обстоятелства следва да бъдат установени, съответно кой носи доказателствената тежест, в това число във връзка с направеното оспорване на автентичността на подписите по договора за посредничество и протоколите, удостоверяващи извършената работа. Изградените в последствие изводи на решаващия съд както по отношение на наличие на хипотези по чл. 26, т. 2 ЗКПО /липса на документална обоснованост по фактурата/, съответно по чл. 16, ал. 1 ЗКПО /отклонение от данъчно облагане/ са логически обосновани на фактите по делото, при правилно тълкуване и приложение на материалния закон и се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Следва да бъдат споделени доводите на съда относно проведеното оспорване на истинността на подписите под посочените документи и изключването им от кръга на доказателствата по делото. В случая при условията на чл. 202 ГПК съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначените основна и допълнителна съдебно-графологически експертизи, което заключение не е оспорено и от страните. При условията на чл. 172 от ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК първоинстанционният съд е изложил надлежни мотиви защо не кредитира показанията на разпитаните два свидетели Л.В и Н.Д.С се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е положил старания и усилия за разкриване на обективната истина по тази част от спора, като независимо че е изключил посочените писмени доказателства /което само по себе си обосновава извода на приходния орган за наличие на хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО/, съдът е изложил и мотиви и по същество, т. е., ако се презумира, че въпросните доказателства пораждат действие. Направените в касационната жалба възражения в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Изложеното в жалбата, че договорът за посредничество е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4 ТЗ и че за него важат общите правила на ТЗ, в това число и правилото по чл. 301 ТЗ за потвърждаване на извършени действия без представителна власт, по същество е вярно. Но това не означава, че само от наличието на сключен договор, подписани протоколи за свършена работа и издадена фактура, следва автоматично извод, че договореното между страните действително е извършено. При условията на чл. 175 ГПК за дружеството жалбоподател, съответно чл. 172 за показанията на управителя на „Мармит“-ЕООД, съдът е длъжен да прецени обясненията на страната, съответно показанията на свидетеля, с всички останали факти и доказателства по делото. В тази насока съдът правилно е използвал като основополагаща същността на договора за посредничество, която определя и какви факти и обстоятелства следва да бъдат доказани, за да се приеме, че е налице реално изпълнение. В допълнение към изложеното в първоинстанционното решение, следва да бъде посочено, че нормата на чл. 50 ТЗ въвежда изискване търговският посредник да води дневник, в който да вписва ежедневно всички сключени договори, в това число имената на договарящите страни, времето на сключване на договора и съществените му уговорки. С оглед на чл. 50 ТЗ и клаузите на процесния договор / чл. 4, т. 2 и сл./ за договорено допълнително възнаграждение с оглед реализиран оборот от посочените дейности/, решаващият съд е направил обоснован извод, че по делото не доказана връзката между действията на посредника и сключените договори между доверителя и трети лица търговци в резултат на тези му действия. Косвени доказателства в тази насока са и показанията на свидетеля Дойнов, който не установява по никакъв начин в какво точно се е извършвала посредническата му дейност, както и обстоятелството, че по фактурата няма извършено плащане от страна на „Каст инвест“-ЕООД. Извършената цесия на дължимото плащане по фактурата е неотносимо към спора по настоящето дело и правилно съдът не я е разгледал като доказателство за реално изпълнение по договора за посредничество.
По отношение на втория спорен пункт по делото / относно извършено допълнително намаление на финансовия резултат по реда на чл. 70, ал. 2 ЗКПО със сумата 204 905, 25лв. / в касационната жалба не се правят оплаквания. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и по отношение на тази оспорена част от ревизионния акт.
Като е приел, че оспореният ревизионен акт не страда от пороците, твърдяни в жалбата и е отхвърлил същата като неоснователна, Административен съд В. Т е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на „Каст инвест“-ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация Д”ОДОП”-В.То юрисконсулско възнаграждение в размер на 653, 49 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. ч чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 26 на Административен съд – гр.В. Т, пети състав, от 14.02.2019г., постановено по адм. д. № 603 /18г.
ОСЪЖДА „Каст инвест“- ЕООД – гр.В. Т, ул.“Н. Г“ № 61, ет. 5, представлявано от управителя Н.В, ЕИК 104668119, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- гр.В. Т юрисконсулско възнаграждение в размер на 653, 49/шестстотин петдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.