Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.Г, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв.М.Д, срещу решение №946/07.03.2018 г. постановено по адм. д.№788 по описа на Административен съд гр. Х. за 2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-6500/9975 от 28.11.2016 г. издаден от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”

Според касатора постановеното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Нарушени са основни принципи на административния процес, както от административния орган, така и от решаващият съдебен състав. Изобщо не са обсъдени наведените твърдения, че проверяващият субект „Б. Е” не е компетентен. Поради тази липса на компетентност представените от него данни не следва да се ползват от административния орган и в последствие от съда.

Налице са добросъвестно получени суми, които не подлежат на възстановяване, съгласно трайната съдебна практика. При получаването на сумите, касаторът не е знаел за необходимостта от извършване на корекции и е приел отпуснатите му субсидии като правило определени.

Според изложеното в касационната жалба е налице противоречие между мотивите на решението и неговия диспозитив, което води до нищожност на същото.

Като допуснато съществено нарушение се сочи и обстоятелството, че в производството в условията на необходимо другарство не е призован и „Б. Е”.

Въз основа на горното се иска отмяна на постановеното съдебно решение, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата срещу АУПДВ бъде уважена. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съгласно приложени доказателства за заплащането им.

С молба депозирана в открито съдебно заседание на 27.02.2019 г. се навеждат твърдения за допуснати нарушение на правото на ЕС, като се прави искане за отправяне на преюдициално запитване със следното съдържание: “нарушава ли правилата на конкуренцията на забраната за непозволена...