Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С.У от [населено място], подадена чрез адв. А.Е против решение № 546/17.12.2018 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. дело № 801/2018 година. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 1202-1/07.09.2018 г., издаден от орган по приходите при О. В. Т, потвърден с Решение № 111/27.09.2018 г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при О. В. Т. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че след като декларирането на МПС е еднократно и лицето не е подало нужната декларация при придобиването през 2011 г., то неправомерно е определен начален срок за възникване на задълженията от 2013 година. Поддържа довод за нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК при образуването на производството по издаване на оспорения акт. Моли за отмяна на решението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при О. В. Т не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и след извършване на служебна проверка по чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУЗ № 1202-1/07.09.2018 г., издаден от орган по приходите при О....