О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 448

София. 13.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 3373/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 136 от 12.05.2015 г. по в. т.д. № 210/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 999 от 30.10.2014 г. по т. д. № 194/2014 г. на Окръжен съд – Варна в частта, в която са отхвърлени предявените при условие на пасивно, обективно и субективно съединяване искове против С. З. К. и Ц. З. К. с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 60 ЗН и чл. 86 ЗЗД за разликата общо над 28 168 лв. до общо 170 690.37 лв., претендирани поравно от двамата ответници съобразно наследствените им квоти от по ид. ч. от наследството на починалия З. С. К., ЕТ с фирма „З.-2001 З. К.”.

В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на разпоредбите на чл. 60, ал. 2 и на чл. 64 от Закона за наследството. Изразява се и несъгласие с извода на съда, че интересът на ответниците от съзнателно невписване на имуществено право е изключен, тъй като същото е било погасено. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се уважат изцяло предявените от банката искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1...