О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 144

Гр. С., 15.06.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б. П. Х.

изслуша докладваното от съдия П. Х.

т. д. № 485/2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по постъпила на 21.12.2015 г. касационна жалба от А. БГ Е. [населено място], чрез процесуалния му представител - адв. Г. М., срещу решение № ІІ-82/23.10.2015 г. по в. гр. д. № 923/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 313 от 25.02.2015 г. по гр. д.№ 349/2014 г. по описа на Бургаския районен съд. С него е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 30.11.2010 г. между А. БГ Е. и Б. 2012 АД, представляващ 93.50/1426 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 07079.612.254 по КК и КР на [населено място], [улица].

При служебно дължимата проверка за допустимост на касационното производство, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:

Нормата на чл. 280 ал. 1 ГПК определя кръга от въззивни решения, неподлежащи на съдебен контрол, касационните жалби против които са недопустими. Обжалваното решение е именно такова. Съгласно чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. В случая исковото производство е с характера на търговски спор по смисъла на чл. 365 ал. 1 т. 1 ГПК, вр. чл. 286 ТЗ,...