О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2134С., 29.07.2024 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1792/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. Б.-Т. и С. Г. Т., двамата от [населено място], против решение № 2763 от 29.05.2023 г. по в. гр. д. № 11833/2021 г. на Софийски градски съд, Въззивен II-А състав, с което, след частична отмяна на решение № 20151239 от 05.07.2021 г. по гр. д. № 24823/2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав предявеният от касаторите срещу „Банка ДСК” EАД, [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 8 029.66 лв., претендирана като недължимо платена възнаградителна лихва по договор за кредит за довършителни работи от 11.05.2005 г., е отхвърлен за разликата над сумата 2 735.80 лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразено е несъгласие с извода, че възнаградителната лихва за периода след първата година от датата на сключване на процесния договор за кредит е лихвата, съдържаща се не в самия договор, а в приложение 1 към него и че размерът й е в зависимост от възползването на кредитополучателите от ползването на допълнителни услуги, представляващи обвързана продажба. Освен това, касаторите твърдят, че не са изразявали съгласие с начисляването на посочения в приложение № 1 лихвен процент, тъй като същото не е подписано към датата на сключване на договора и липсва яснота кога е съставено и следователно е нищожно. В условията на евентуалност релевират възражение за неравноправност на клаузите в приложение 1, тъй като задължаването на кредитополучателя да превежда...