О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 39София, 25.01.2022 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 665/2021 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Р. от [населено място] срещу решение № 12512 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 1373/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав решение № 319 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 7817/2018 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 26 000 лв., като част от общата сума 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 05.03.2015 г.

Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на автомобила, причинил процесното произшествие. Счита, че в нарушение на диспозитивното начало на процеса – без да има доводи в тази насока нито в отговора на исковата молба, нито в отговора на въззивната жалба, решаващият състав е приел, че липсва един от елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно – противоправно поведение. В касационната жалба са развити подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред предходните инстанции теза на ищеца, че ударът е бил предотвратим, ако водачът на автомобила е съобразил скоростта си при навлизане в кръстовището с конкретните условия на видимост и с характера и интензивността на движението.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „I. 1. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба; 2. Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението си; 3. Чия е доказателствената тежест за оборване на законова презумпция за вина и за приложение на чл. 15 НК и следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване; 4. При определяне механизма на ПТП подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие; 5. Съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС съгласно ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. на ОСНК относно началния момент на възникване на опасност за движението и дължимото от водача на МПС поведение; II. 1. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид установени варианти за предотвратимост на ПТП и как следва да се цени наличието на вариант, при който ПТП не би настъпило при проявена своевременност на реакцията на водача; 2. Допустимо ли е при преценка на наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД за виновно поведение от страна на делинквента да не се разгледа установената възможност за предотвратимост на удара.“.

По отношение на въпросите по т. I се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (противоречие с практиката на ВКС) с позоваване съответно на: решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на IV г. о., решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003г. на II г. о. и решение № 1116 от 01.10.2008 г. по гр. д. № 4876/2007 г. на V г. о.(за първия въпрос); ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС (за втория въпрос); ППВС № 1/85 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 120 от 03.04.2015 г. по гр. д. № 5489/2014 г. на IV г. о., решение № 171 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1201/2010 г. на III гр. о. IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на IV г. о. (за третия въпрос); решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на I т. о. (за четвъртия въпрос)

По отношение на въпросите по т. II се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Освен това, касаторът счита обжалваното решение и за очевидно неправилно с твърдението, че от заключението на автотехничеката експертиза се установява съществувалата възможност за водача на автомобила да възприеме велосипедиста и да предотврати удара с него.

Ответникът – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 18.03.2021 г. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди обжалваното решение, с което предявеният от Г. А. Р. от [населено място] частичен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.) е отхвърлен, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция относно липсата на вина у застрахования при ответника водач на лекотоварния автомобил, излагайки аргументи, че поведението му не е и противоправно, доколкото не е допуснато нарушение на правилата за движение като скорост и преминаване през регулирано кръстовище. С оглед заключението на автотехническата експертиза, е установил механизма за настъпване на пътно - транспортното произшествие, като е приел, че единствената причина за инцидента е поведението на самия пострадал велосипедист, намиращ се в платното за насрещно движение – перпендикулярно разположено спрямо посоката на движение на автомобила и внезапното му навлизане в кръстовището при забранен светлинен сигнал. При тези факти е преценил, че появата на велосипедиста е била непредвидимо за водача препятствие, като същият не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че друго превозно средство ще навлезе в кръстовището в посока, обратна на движението, при забранителен сигнал за движещите се по булеварда в двете пътни платна автомобили.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело в смисъла, разяснен в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Като цяло, с изключение на въпрос № 4, въпросите са свързани с преценката на въззивния съд, че не е доказано наличието на вина и противоправно поведение от страна на водача на автомобила, основана на извършения анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. и на заключението на автотехническата експертиза. Тези въпроси обективират несъгласието на ищеца с изводите на съдебния състав и представляват по своята същност оплакване за неправилност на постановеното решение, което обаче е основание за самото касационно обжалване, а не за допускането му. Отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на въпрос № 4 произтича от липсата на произнасяне в мотивите на обжалвания акт – доколкото съдът е приел, че от страна на единия участник в произшествието (водача на автомобила) не е налице виновно и противоправно деяние, то не е съществувала необходимост от „съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие“, в какъвто смисъл е поставен въпросът.

Отделно от това, дори въпросите да бъдат преценени като релевантни, касационният контрол не може да бъде допуснат поради отсъствие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за въпросите по т. I от изложението и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за въпросите по т. II, което е заявено бланкетно – без да е изпълнено изискването за аргументиране на формиращите го две кумулативни предпоставки съгласно задължителните указания в т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като такава не се констатира – решението нито е явно необосновано (поради грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (да е приложена несъществуваща или отменена правна норма). В случая касаторът е отъждествил очевидната неправилност с неправилността на акта поради необоснованост, която обаче не може да обоснове допускането му до касационен контрол.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12512 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 1373/2020 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Г. А. Р. от [населено място], [улица], да заплати на Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 100 (сто) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: