О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 407София, 31.05.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2617/2015г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 381 от 18.05.2015 г. по в. т. д. № 413/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 132 от 08.01.2015 г. по гр. д. № 10427/2014 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционния акт, в обжалваната негова част, е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата 18 480 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 21.09.2011 г., дължима за периода от сключването на договора до 21.09.2013 г.

В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора, с оглед уговорката между страните, че лихвата се заплаща в края на периода и предвид факта, че процесният договор все още е действащ, присъдената в полза на ищеца сума се явява недължима, тъй като не е настъпила изискуемостта на това вземане. Освен това счита, че в противоречие с процесуалните правила съдът не е обсъдил направеното от него възражение за изтекла погасителна давност.

Именно с въпроса „Длъжен ли е съдът да се произнесе по направеното възражение за изтекла погасителна давност при положение, че същото е направено изрично от ответника“ е обосновано и допускането на касационното обжалване, като се поддържа, че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 62 от 24.03.2010 г. по т....